Restaurant "Relax"

Пренебрегна факта, че той очевидно не разбираше много добре правилата на играта, но това беше само и единствено в неин плюс, като се имаше предвид, че още не беше започнала да лъже. След като видя картите му, осъзна че нейните бяха направо невероятни и щеше да запази триковете си за малко по-късно. Сега единствено се наслади на гледката, като една прелестна усмивка се появи на лицето й, докато той сваляше вратовръзката си. Да, хареса й и май той също го забеляза, но не каза нищо, просто го гледаше мълчаливо, пиейки шампанското.
- Не забравяй панталона – подсмихна се тя, докато той не свали и него.
Е, както сам се беше убедил, когато се събуди след промяната, и петте го бяха видели гол, макар че Кена вече знаеше какво се крие там. Въпреки всичко, тази тяхна игричка беше далеч по-забавна и да, имаше нещо общо с това, че сваляха дрехите си, но тръпката беше съвсем различна. Сякаш не го беше виждала гол и не знаеше какво се криеше под боксерките и ризата му … а под чорапите, направо изгаряше от желание да научи дали нямаше някой пръст в повече, за който после щеше да му се подиграва. Не, много се разлигави, дори и за на ум, затова се стегна малко и взе новораздадените карти, като го остави той да се занимава с това и така смъкна всякакви подозрения за измама.

Усмихна се подигравателно не само на думите, ами и на реакцията му, когато видя собствените си карти. Очите му го издаваха повече, отколкото си мислеше, а първия трепет беше единствения важен, когато ставаше въпрос за покер. Хората реагираха различно, но неговите реакции бяха често срещани и за негово нещастие, лесно разчитани. Очевидно спадаше към графата на емоционалните хора, но съдейки по това, което беше чувала за него, всъщност беше по-добър в илюзиите, отколкото в самото лъжене. Това се оказа по-лесно, отколкото очакваше, най-вече след като вдигна картите си и с изненада видя два чифта от тройки и дами. Фасулска работа.
- Повтаряй си го, щом това те успокоява – пошегува се тя, макар и малко грубо, но какво пък … обичаше грубите игрички – Искам една.
Подаде му картата си, като го гледаше предизвикателно в очите, показвайки му че ни най-малко не се притеснява от него или от играта. Една лукава усмивка беше намерила място на красивото й лице, като се опитваше да го предизвика още малко, но и това щеше да стане, когато видеше новата карта, която той щеше да й даде. Беше сигурна в победата си, като наистина се замисли, че може би нямаше късмет, но дори и случая да беше обратен, тя отново щеше да го изравни със земята. Обичаше да се доказва и да доминира, а когато противника й беше самия Локи, удоволствието беше двойно.

Уау … беше доста самоуверен, чак я накара да се замисли какви ли карти имаше, след като беше готов да остане само по боксерки. Все пак не каза нищо, а продължи да го гледа с онази закачлива усмивка, докато вдигаше картата си. Никога не поглеждаше към него или на някъде, където можеше да й види очите, докато поглеждаше за пръв път картите си. Погледа й винаги беше надолу, така че да скрие реакцията си, но след като вече беше заложил толкова много, нямаше защо да се притеснява, че щеше да го изплаши. Дойде й още една тройка, което направи картите й невероятни, без да й се налага да лъже и чак се зачуди какво става. Да не би той да се опитваше да си вкара по-хубави карти, но да е толкова зле с тях, че вместо на себе си, да ги даваше на нея.
- Роклята и обувките – каза първоначално тя, като видя че той продължаваше да я гледа и май нямаше да мине така тънко – Добре де и сутиена – е защо все още я гледаше така, нима неговите чорапи бяха по-ценни – Какво и той крие две неща.
Това май успя да го навие, а и ако паднеше, не искаше да е на нула. Щеше да запази поне бикините си, но не и гордостта, която щеше да бъде силно накърнена, ако той спечелеше, но тъй като винаги бързаше да залага първи, на него се падаше и честта да си показва картите пръв. Мия само се надяваше, че щеше да има достатъчно време да промени нещата, без той да обърне внимание, макар че силно се съмняваше, че ако я хванеше да мами, щеше да й счупи някой крайник или нещо подобно.

Разбира се, Мия не се притесняваше от нищо, тъй като можеше съвсем спокойно да промени картите в ръката си, но нищо не й пречеше и да се съблече. Странното беше, че до сега нито бе лъгала, нито бе свалила нещо от себе си, а ето че противника й правеше и двете. Тя гледаше с недуомление ту неговите, ту своите карти, като искаше да се убеди, че очите не я лъжеха, преди да се е изложила напълно. Но не, той открито лъжеше и дори не можеше да го направи като хората, което я накара да се засмее, но тя все пак успя да се овладее. Не искаше да си помисли, че му се подиграва, макар че случая най-вероятно щеше да бъде точно такъв.
- Правило номер едно при всяка игра – каза тя, докато сваляше картите си – Кой лъже, не печели!
Остави го да сравни картите и едва ли щеше да му отбегне от погледа, че имаше два дами пика. Работата обаче беше там, че той беше единствения, който можеше да накара нещо да изглежда такова, каквото не е, а в случая една карта да бъде друга. Нашата красавица можеше да сложи картата под сладкото си дупе и да я използва по-късно, но нямаше подобни способности. Налагаше й се да лъже по стария начин, а той не стига, че имаше подобни сили, ми и дори не можеше да ги използва като хората. Да не би сам да желаеше да се съблече още по-бързо?
- Съжалявам, но ще се наложи да приемем това като фал от твоя страна – каза толкова доволна от себе си тя, като го погледна собственически, сякаш беше спечелила не само дрехите му, но и самия него – Плащаш като загубил или се прибираш сам, без кола и без дрехи – макар че и в двата случая щеше да се прибере гол, тя поне му даваше възможност да го направи с малко достойнство, а именно криейки се в колата.