Bar "Tropic"

Вечер обикновено беше време за купони, но аз не бях от тези, които излизаха нощ след нощ, търсейки, без дори да знаят какво. Разбира се, при мен също обаче си имаше изключения - ето как и се озовах в един от баровете на града тази вечер. Бях в скапано настроение. Или по-скоро непукистко - не ме интересуваше нищо и никой. А какъв по-добър начин да поправя това от няколко чаши хубав алкохол?
Обръщайки втората си чаша с двоен, чист скоч, индикирах с ръка на бармана да ми сипе нов. Обръщайки се встрани, забелязах как русо момиче седна на бара до мен, след което вниманието ми отново беше насочено към празната чаша пред мен, представлявайки единствения, но и огромен проблем за мен в момента. Изчаквайки служителя на бара да приготви питието на новодошлата, го погледнах очаквателно. Искаше ми се да избутам празната си чаша по плота към него, така че по-скоро да я замени с пълна, но се въздържах и си наложих да се контролирам. Поне малко, де. Имах намерението да погълна известно количество алкохол, което да повдигне настроението ми, оправяйки го, след което щях да се отправя на освежаваща среднощна разходка из улиците на града, когато бяха пусти и нямаше никой.

Потиснах смеха, предизвикан от думите на непознатата, пристигнала преди малко и седяща от едната ми страна на бара. Извръщайки поглед към нея, целенасочено вдигнах току що поставената пред мен нова чаша със скоч и след като отпих солидна глътка, индикирах мястото около нас с ръка, все още държаща чашата. Повдигайки вежди, казах просто
-Ако не си забелязала, явно на целия бар ще му трябва шнорхели.
Потискайки вълната на смях под звука на нещо от сорта на "пфф", се изкашлях, преди отново да надигна чашата към устните си. Може би най-вече алкохола говореше, но ако тя не съзнаваше къде се намирахме, то за мен си беше ясно - хората идваха тук да пият, нали така? Или аз се бърках и се бяхме озовали на друг вид събиране ..
-За някой, който дори не е човек, си забавна, сладурче.
Натъртвайки нейното обръщение накрая, се усмихвах без да я поглеждам. Едничката способност, която сам бях развил по време на тренировките си, беше да усещам винаги когато някой със същата дарба като моята е наблизо. А факта, че нейната беше поне двойно по-мощна от моята, или поне така усещах, значеше, че тя не е прост човек като мен.

Подсмихнах се на първия й коментар, който определено звучеше самоуверено. Когато обаче тя застана между мен и чашата ми, усмивката ми угасна и развеселението се стопи - тя да ме разделя от скоча ми? Огромна грешка. Пускайки ръката й, погледа ми затърси чашата ми наново и когато я намерих, отпих и наклонил леко глава отвърнах
-Сладурче, няма по-добра компания от мен и чашата ми алкохол.
Смигнах й, но беше по-скоро студено. Все пак, беше ми станало ясно какво целеше. Да съм й играчка? Нямах особено желание за това, обаче. Извръщайки глава към останалата част от бара, посочих другите посетители в него от нас двамата и вметнах
-Защо не си избереш друг, с когото да се позабавляваш и след това да не се видите повече? Аз лично предпочитам скоча си - с него поне се забавляваме редовно, та не бих се отказал от стабилната му компания.
Извръщайки се отново към бармана, му поръчах направо цяла бутилка, но този път насочих чашата си към него, за да може да сипе в нея, след като безмълвно бях оформил и думата "лед". О, да - питието наистина щеше да оправи вечерта ми.

Смеха ми този път отекна из бара, макар и да не се чу особено заради музиката, която не беше силна, но все пак го заглуши. Да наблюдавам как русата се опитваше да ме съблазни, само и само да й лазя в краката и да не я видя повече, когато й доскучее, определено не беше нещо, на което ставах свидетел всеки ден. Или всяка вечер, както беше в случая. Извръщайки се към нея, съвсем леко погалих челюстта й с показалец, докосването едва усещащо се. Накланяйки се към нея, прошепнах тихо, но ясно в ухото й
-Какъв съм късметлия само, че ще ми изпълниш желание ..
Вдишвайки, усетих парфюма й от близостта й придадох на гласа си замислен тон
-Хмм, да видим сега .. в такъв случай желанието ми е да ме оставиш насаме с питието ми и да си набележиш друга мишена, с която без съмнение ще имаш по-голям успех. Ухаеш божествено, между другото, но плюсовете при теб приключват дотам, прав ли съм?
Дръпвайки се рязко от нея, грабнах шишето и напълних чашата си с повече от приетото количество алкохол, разклащайки леда в чашата си. С малко повече късмет, тя наистина щеше да изпълни желанието ми .. Забавно.

Вълна на ярост ме заля, когато чух последните й думи. Само че те само потвърдиха това, което вече мислех за нея - искаше да си играе с мен? Е, нека си поиграем тогава. Все пак не напразно казваха "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш". Оставяйки със съжаление чашата си на бара до бутилката скоч, към която смятах да се върна малко по-късно, се изправих след нея. Хващайки я за тила, както стоеше от другата страна на бара, впих устните си в нейните. Целувката беше дива, но предполагах, че именно това щеше да й хареса. Не че ме интересуваше кой знае колко, де. Дръпвайки се от нея, казах тихо, но ясно и отчетливо до самото й лице
-Сладурче, не те съветвам да натискаш бутоните ми. Доста повече ти отива да се правиш на добричка и да изпълняваш желания.
Смигнах й, след което я пуснах и съвсем небрежно се върнах до мястото си на бара, надигайки чашата си със скоч. Поглеждайки я за последен път, вметнах съвсем небрежно
-Оу, да, и успех с търсенето.
Повдигайки рамене, погледа ми се отправи обратно към чашата, която отново напълних с алкохол, хващайки шишето до нея.

Погледът ми насочен към чашата в ръката ми, смеха ми отново текна из бара. Разклащайки леда в чашата, нито едно мускулче по мен не трепна след думите й.
-Ами тогава защо не отидеш да си намериш истински мъж, с който да си поиграеш, вместо мен? Признавам, това би ощастливило вечерта ми.
Повдигайки рамене, отново се усмихнах, надигайки чашата. Ако това й беше играта, то не бях впечатлен. Нито пък заинтересован. Освен това прекаления грим по лицето й разваляше гледката, така че дори нямах желание да се обръщам към нея. Изваждайки солидна сума пари от джоба си, ги оставих до чашата си и вземайки бутилката с мен, се изправих и въпреки погълнатото количество алкохол, със сравнително стабилна крачка се насочих към изхода на бара.