Restaurant "Relax"

Не разбираше притеснението му, нито въпроса. Какво толкова имаше да знае, можеше просто да се отпусне и да се държи като себе си. Беше мъж с безупречни маниери и това не бе заради възпитанието му. Личеше си, че отвътре му идваше да се държи културно и любезно, а това не бе толкова често срещано. Доста време й трябваше на Мия, за да превъзпита някои от дамите си, а с онези момичета, които живееха само един човешки живот, си беше пълна загуба на време. Знаеше, че това не беше никак лесна задача, затова се радваше, че нямаше да й се налага да превъзпитава и него, което като цяло нямаше и да е приятно. Никой така горделив мъж, най-вече бог, не би приел да го командват и да му казват как да се държи.
- Просто се отпусни – каза тя спокойно, като както го държеше подръка, плъзна дланта си напред към неговата и нежно преплете пръсти с неговите – Тази вечер ще си Джейсън … Уитмор, да кажем. Англичанин, преуспяващ бизнесмен и мой специален гост. Как ти звучи?
Тази вечер можеше да бъде който пожелае, все пак на практика бе нов човек. Нямаше да е добре да се представя като Локи, Богът на лъжите и хаоса, тъй като не всеки щеше да се зарадва да чуе това, а някои дори биха се обадили в лудницата. Но имаше няколко хора, пред които можеше да разкрие истинската си самоличност, ако сметнеше за полезно, за жалост като център на празненството, те все още не бяха тук. А и разговорите, които Мия желаеше да провежда с тях, не бяха за пред хора, най-вече за пред тези, които присъстваха тук. Малко уединение щеше да им дойде добре, но дори и тя не можеше да урежда срещи с тях, когато на нея й харесваше.

Познаваше тази усмивка, беше я виждала не веднъж и за жалост, не искаше да я вижда тази вечер, най-малко пък от него. Искаше да се отпусне, но може би щеше да е добре да уточни, че кървавата баня беше забранена днес, но и не беше късно да го направи. Ако искаше да сътворят хаос, да уплашат хората и всичко останало, то каква беше идеята на измисленото име и тези дрехи. Трябваше да се прикрият, поне пред обикновените хора и ако той не можеше да се справи с това, щяха да имат сериозни проблеми. Толкова ли сложно беше да потисне нуждата от проливане кръв?
- Не! – скастри го тихо тя, сякаш беше някакво куче – Знам какво си мислиш. Дръж се прилично, както се държиш вкъщи. Ти може да виждаш само хора, но тук се крият и други неща, от които ще имаме огромна полза, така че тази вечер имам нужда от кавалер, а не от полудял бог – малко беше прекалила, сякаш се караше на някой от подчинените си, но искаше да си изяснят всичко, преди да е станало прекалено късно, а и за щастие никой не ги беше чул – И повярвай ми, ще се забавлявам, когато му дойде времето!
Мия беше доста сериозен човек. Можеше да се отпусне, но сякаш нямаше желание. Искаше да върши работа, да върви по-плана и час по-скоро да стигне желаната си цел, а това нямаше да стане скоро. Рим не е построен за един ден! Затова и не можеше да отлага сериозните неща, да се забавлява сега, след като можеше да свърши всичко и да пирува за сметка на всички. Да, тя щеше да прави всичко за и вместо Локи, така че на него да му е леко и вечно сладко, но ако и двамата започнеха да се забавляват и бездействат, до къде щяха да я докарат. Все някой трябваше да се погрижи за нещата, а нашето момиче имаше вяра само в себе си.

Почувства се малко гузно за тона, който му беше държала. Той не заслужаваше подобно отношение, най-вече след като се бе доказала пред него, едва ли беше добра идея да се държи така, но не можеше да му позволи да разруши всичко, за което се беше старала, просто защото му беше скучно. Все пак можеше да вложи малко повече доверие в него, затова се усмихна мило, надявайки се това да омекоти нещата. Тя също не искаше конфликти, но в подобни важни моменти, започваше и нея да я гони параноята, а кой щеше да разбере по-добре от него. Надяваше се да я е опознал достатъчно, за да не й се ядосва.
- Мисля, че сега е идеалният момент – каза тя мило с онзи извинителен поглед.
И без това все още чакаха важните гости, можеха да се позабавляват малко, докато дойдеше време за работа. В погледа му се четеше само една дума – СКУКА, а тя се бе постарала толкова много да го забавлява, както и момичетата му. Беше лошо да се разпуска след толкова труд, затова реши да му угоди, а и честно казано, тя също щеше да се наслади. Затова двамата отидоха в центъра на залата, като привлякоха вниманието върху себе си, откривайки дансинга. Дългата рокля правеше движенията на елегантното й тяло още по-красиви, а този великолепен мъж пред нея беше по-забележителен и от най-прекрасния аксесоар.

Отдавна не беше танцувала и сега се чувстваше някак странно, но приятно странно. Рядко намираше добър партньор, който разбира се да не я засенчи, а с тази прекрасна външност, Локи компенсираше за простите си умения по нещо, което никой на неговото място не би желал да научи. Проблема беше обаче, че все повече започваше да обръща внимание на външността му, което не беше никак хубаво за нея. Не беше толкова повърхностна, но влиятелен, силен и красив беше направо невъзможна комбинация, която караше крачетата й да омекват. Все повече й харесваше и вече щеше да го държи още по-близо до себе си, ако разбира се не се обидеше от поредната забележка, която се канеше да му направи.
- Колко пъти трябва да ти повторя, да ми говориш на „ти”, за да ме разбереш – каза усмихнато тя, като вдигна поглед и се загледа в тези красиви очи. Забравихме да споменем и висок. Жените обичаха високи мъже, а в комбинация с тази външност, направо й стапяше лагерите.
Опитваше се да се държи по-сериозно и делови около него, тъй като не искаше да бъде Кена номер две, а и никой не очакваше Мия да се задоволи с втора позиция. Имаше по-високо мнение за себе си, затова и не си позволяваше да се подава на игричките му, които омайваха всеки, освен Алис. Завиждаше й искрено – винаги знаеше какво щеше да се случи и не беше подвластна на манипулациите му. Е, и тя можеше да си поиграе добре с него, ако решеше, но не възнамеряваше да прекалява с използването на силите си. Току виж си е помислил, че го омайва и му замазва очите … което май беше точното описание на това, което можеше да направи.

Не минаваше и минута, без да извърти нещата в негова полза, с тези малки хитринки, но този път Мия нямаше да се захване за това. Беше й достатъчно приятно, за да не й се налага да се преструва, а дори и в този момент чувстваше, че владееше нещата, а това й доставяше несравнимо спокойствие. Едва ли щеше да се отпусне, ако нещата зависеха от някой друг … е, може би ако този някой друг беше Алис, щеше да й е една идея по-спокойно. За нея нямаше по-важна и ценна вещ от това момиче и може би точно заради това си я пазеше и не беше готова да я сподели с Локи.
- Не мисля, че Кена ще се зарадва на това – каза тя накрая, като се усмихна широко и реши да се пошегува – Но не се притеснявай. Настръхнах от страховитата заплаха.
Не се интересуваше чак толкова от чувствата на Кена, да не кажем въобще, но все пак не можеше да му праща грешни сигнали. Те бяха делови приятели, а това „щипкане” й звучеше като нещо, на което щеше да се наслади прекалено много и най-вероятно щеше да иска да продължат да се щипкат и под чаршафите. Това обаче беше работа на момичетата и не желаеше да се намесва, нито да пада до там. Не че имаше нещо лошо да спиш с един великолепен бог, но когато получаваш облаги в замяна, нещата започваха да изглеждат съвсем различни.

Точно като по часовник, музиката спря секунди, след като Локи зададе въпроса си, което накара Мия да се подсмихне. Надяваше се, че не го е отегчила с този танц, макар че той сам прояви желание да се пораздвижат. Хубаво беше, че бе отворен за нови неща, а не се кривеше и дърпаше, като някое малко дете сред непознати хора. Повечето мъже бяха така, което можеше да изнерви абсолютно всеки, но той бе едно хубаво изключение и може би имаше нещо общо с факта, че не беше човек. Ами да … това не бе никак лошо решение – след като й беше писнало от всички мъже тук, защо просто не вземеше да се премести някъде горе.
- Оу, благодаря – каза изненадано тя, като взе чашата и се усмихна несъзнателно, вгледала се в красивите му очи. Ето това дори не можа да си помисли да промени в него.
Този момент обаче беше прекъснат, точно както и музиката, тъй като специалните гости най-накрая дойдоха. Филип Банкс, презибран за областен прокурор, заедно с жена си Вивиян, която никак не се зарадва, когато видя познатото лице на Мия. Тя пък от своя страна й се усмихна ехидно, като изчака високия мъж да се обърне към нея и най-накрая да я забележи. Между тях не ставаше това, което жена му си мислеше, но като цяло тя нямаше никакво право да си навира носа в нещата им, така че нека си мислеше каквото иска. Локи щеше да научи много скоро истината, така че не я притесняваха подшушванията и странните погледи, които не закъсняха.
- Филип, поздравления – каза развълнувано тя, като се приближи и го прегърна, а преди останалите хора да са го обградили, побърза да го запознае със специалния си гост – Това е мой близък приятел – представи го тя, като се надяваше поне малко да са навлезли в приятелската зона – И бих желала да пийнем нещо, по късно … след като гостите си тръгнат, ако ме разбираш.

Личеше си, че сега нищо не можеше да стане, но и Мия не се стремеше. Искаше просто да привлече вниманието му, както и да го накара да освободи вечерта си, което едва ли щеше да е толкова сложно. Вивиян беше свикнал, ако ли не трябваше, иначе щеше да излети като предишната му жена, която имаше голяма уста и сега има малка издръжка. Тези жени хем не знаеха какво искат, хем го искаха непрекъснато. Направо ги съжаляваше и се радваше, че нямаше подобни усойници покрай себе си. Все едно сега Кена да дойдеше и да й се пери, за дето бе извела Локи … тя поне знаеше какво я чака, а тази тук лазеше по нервите на някой, който не й беше в категорията.
- Всичко по реда си – отговори му тя, като избегна истинския въпрос и най-накрая обърна гръб на Филип – Нека се настаним. Ще има вечеря, реч и след това по няколко питиета. Общо взето като вкъщи.
Опитваше се да го предразположи с надеждата, че няма да го отегчи. Тук нямаше момичета, които да кокетничат цяла вечер около него, но ако държеше на това, можеше да му поръча една две. Все пак, половината мъже тук бяха с елитни компаньонки и разни други злато търсачки, които не ценяха достатъчно тялото си. Но реши, че ще е по-добре да му говори за Банкс, отколкото за тези смешки, които наричаха себе си мъже.
Цяла вечер му обясняваше за това, което поста му носеше. Никой не знаеше името му до преди десет години, а вече притежаваше целия град, без хората да го осъзнават. И разбира се, се възползваше изцяло от позицията, напълно злоупотребявайки с правата си, но Мия беше доволна, стига само да правеше неща и за нея. Както се и очакваше, тя го бе издигнала до там и въпреки, че не желаеше да се хвали за щяло и нещяло, Локи само можеше да се досети. И точно това щеше да направи с него – щеше да сбъдне всичките му мечти, да смачка Асгард на топка и да я пъхне в дланта му, но той не биваше да забравя това. Приятелите се грижеха един за друг, но точно колкото можеха да си помогнат, толкова и можеха да си навредят.

Мия успяваше да се абстрахира от интелекта на хората около себе си, като обръщаше най-много внимание на единственото тук стоящо същество, което го заслужаваше. Не виждаше причина да се хаби за другите, но все пак се опитваше да се държи учтиво, макар че това нямаше да ги накара да млъкнат. Повечето от тук я знаеха като онази злобна кучка, която незнайно как успяваше да накара дори прокурора да се държи мило с нея, но тя си имаше своите начини. Не й пречеше да приказват, все пак лоша реклама нямаше, а най-често повтаряха факта, че тя изглежда все така млада и зашеметяваща. Колкото и да я мразеха, това никой не можеше да й го отрече.
- Отегчи ли се вече – попита тихо тя, все още гледайки към Филип, но долавяйки настроението на Локи по тежките му въздишки – Аз също, но за жалост някои хора не разбират кога е време да си ходят – надяваше се да го успокои с това, че не беше сам, а и с нещо друго.
Красавицата спусна ръката си под масата, като нежно я сложи на бедрото му. Топлата й длан го обгърна, като палеца й се размърда леко, симулирайки някакъв вид галене. Ако знаеше, че това щеше да е толкова дълго и отегчително, щеше да си позволи да закъснее, но не искаше да рискува. Всички знаеха какви са важните клечки като Филип – идваха на собствените си партита само за да уведомят гостите, че няма да могат да присъстват. Но каквито и планове да имаше днес, нямаше начин да не ги промени, след като видя Мия, която изрично му каза, какво точно желаеше и това беше вниманието му.
В продължение на половин час, хората се смееха, пиеха и си отиваха. Повечето бяха прекалили с алкохола, така че не веднъж й мина на ум, че можеше да ходи и да пълни чашите им, докато не изпоприпадат, но някак си не се виждаше като сервитьорка. Не, вместо това остана на мястото си и продължи да „успокоява” своя приятел, като на всеки нормален човек би му се схванала ръката, но тя не спираше да го гали. Харесваше й да го докосва, но за щастие щяха да избегнат всички неловки моменти, защото след като всички гости си тръгнаха, те отново не останаха сами.
Единствените в залата бяха Филип, жена му и няколко охранители. И ето сега идваше най-интересната част от вечерта – големия скандал създаден от голямата уста на Вивиян. Хич не й хареса идеята, че мъжа й я пращаше да си ходи вкъщи, докато той щеше да остане с тази … нека не споменаваме как я нарече. Но и нашето момиче не успя да изтърве шанса да я подразни. Просто вдигна ръка и весело й помаха за довиждане, което предизвика скастрящ поглед от страна на прокурора.
- Хич не ме улесняваш – каза недоволно той, като седна на масата при тях и отпрати охраната си в другия край на залата – Извинявам се за това и се радвам, че най-накрая ще имам удоволствието да разбера кой сте.
Филип подаде ръката си на Локи, като го погледна любопитно. Знаеше, че Мия нямаше да му губи времето, ако не беше нещо важно, а още в първата минута си пролича, че това важно нещо беше високият мъж до нея. Но вместо да го представи, тя просто погледна кавалера си в очите, като му се усмихна и му позволи сам да реши как точно да се представи.

Не очакваше да се преструва и сега, все пак вече бяха насаме и нямаше да държи на това, ако не можеше да говори открито пред Филип. Ако щеше да се преструва, какво значение имаше дали щеше да е пред стотици идиоти, които никога нямаше да схванат за какво става въпрос или само пред един идиот, който за щастие не беше толкова безполезен, колкото си мислеше в началото. Но имаше и нещо хубаво в цялата тази работа – Локи беше направил точно това, което му беше казала и се радваше, че я слушаше, но вече нямаше нужда. Можеше да се отпусне и да си извади рогцата, тъй като тя самата мислеше да го направи.
Мия се засмя шумно, като това привлече вниманието на момчетата, но тя не побърза да им угоди с обяснение за държанието си. Вместо това се посмя още малко, като накрая вдигна чашата си и отпи една доста голяма глътка шампанско. Не беше от най-доброто, все пак тук имаше доста хора, които идваха само за да се натъпчат и напият, но все пак беше хубаво. Но виждаше как ги изнервяше от нетърпение, поне Филип, който така и не разбра кое му беше смешното. Гледаше така, сякаш си бяха направили с номер и се опитваше да го разбере, преди всички да са го видели.
- Доста е скромен – каза шеговито тя, но Банкс закима разбиращо.
Ако това беше скромност, значи тя беше автобус и единственото, което можеше да значи, е че той криеше нещо много по-интересно. Но не знаеше дали просто му харесваше тази игра на Джейсън и цигарената фабрика или не желаеше да се довери на непознатия мъж пред себе си. Разбира се, доверието вървеше двупосочно, както обичаше да казва Мия, затова реши да му разкрие няколко тайни, които пропусна да спомене на вечеря. Не беше много тактично да говори за тях пред всички насъбрали се хора, но нямаше никакво намерение да ги крие от Локи. Напротив – искаше да му ги сподели и да му позволи да извлече полза от тях.
- Филип е не само областен прокурор – започна тя заинтригуващо, докато обекта на разговора стоеше спокойно, все още преценявайки мъжа пред себе си – Той е таласъм – нямаше какво да го увърта, затова си го каза направо.
- Не е толкова ужасно, колкото някои хора го описват – каза обидено той, тъй като знаеше колко много мразеше да използва точно тази дума.
- Разбира се – отговори му подсмихвайки се тя – Има и хубави страни. Като например, че г-н Филип Банкс спечели така честно изборите, а няколко дена след това беше изяден – добре, започваше да злобее и да ядосва приятеля си, но след толкова отегчителна вечер, имаше нужда да се пошегува малко – Работата е там, че той се разбира много добре с различни същества, което е изгодно за всички. Да кажем, Алис решава да похапне, прекалява малко, нашия скъп прокурор прехвърля всичко на някой друг, осъжда го и Алис остава както чиста, така и длъжна на Филип. И ако ме разбираш на къде вървя, по-рано днес ти споменах, че целия град му е в ръкава – обърна се отново към Локи – И имах предвид буквално!

Защо ли не се изненада, когато видя скептицизма в очите му. Да, таласъмите не бяха от най-приятните същества, но тя лично си беше отглеждала това животинче, докато стане готово да замести мястото на прокурора и й беше някак обидно да гледа така пренебрежително на творението й. Тя самата не го третираше като нещо повече, но все пак, както вече казахме, имаше и хубава страна на цялото това нещо. Разбира се, беше некоректно от нейна страна да очаква веднага да схване на къде отиваха нещата, след като самия той не бе свикнал със земната обстановка и как точно ставаха нещата тук.
- Не искам да бъда груба, но винаги правиш една голяма грешка, която направи дори и с мен – каза леко ядосано тя, като се поизправи малко и го погледна сериозно – Не подценявай никого! Не знаеш, от кого ще имаш нужда и кога, да не говорим, че така може да направиш много хора свои врагове и сега той може да ти се вижда безполезен, но почакай да си направи „номера”. Това включва и мен – ако не знаех кой си и нямах безгранично търпение, щяхме да сме в съвсем различни отношения.
Не мислеше да му се кара или нещо подобно, но не можеше и да му помогне, ако той не желаеше да я слуша, а тя не беше от хората, които убеждаваха със сладки приказки и целувки, като Кена. Тя ползваше факти, говореше строго и в крайна сметка успяваше да убеди всеки в правотата на думите си, така че щеше да успее и с него. Не го караше да уважава Бакс, нито да го харесва, но от сега нататък му забраняваше да го подценява, както и всеки останал. Всеки можеше да стане враг или приятел, а от днес Локи щеше да прави само приятелства. Това можеше да му се струва смешно сега, но важно беше кой се смее последен.
- Нека ти дам пример – продължи малко по-спокойно Мия – Предполагам помниш какво се случи преди няколко години, когато нападна Ню Йорк? – най-вероятно му беше болна тема, но щеше да е идеалният урок – Грешката ти беше, че не само подцени враговете си, но и не подходи правилно. Това, което направи с Клин беше доста добро. Ти обърна човек срещу тях. Разбира се, че извънземните не могат да победят хората, защото те не знаят слабите им места. За да се биеш с хора, ти трябват хора или в случая таласъми, вампири, върколаци и всичко онова, което ти не понасяш. Погледни ме в очите и ми кажи, че греша – нямаше нужда от отговор, това беше просто стратегически зададе реторичен въпрос – Но предполагам, че няма да ти е никак приятно да обикаляш цял месец, за да подчиниш целия град. Това, което искам да ти кажа е, че мога да ти предложа армия от същества, която сила ти подценяваш, но не разбираш.
- Моля? А какво получавам аз? – побърза да се намеси Филип, но след като изяде един огнен поглед от Мия, просто си млъкна.
- Та какво говорех? А да … искам да ти покажа, че аз не съм от онези хора, които ще ти носят сладки момичета и ще те омайват, карайки те да си мислиш, че правя добро за теб. Наистина мога да ти помогна и това беше целта на цялото това преобразяване. Човекът е този, който печели хора на своя страна и сега може да ти се струва смешно, но ти ще имаш нужда от тях – и след като вече го беше накарала да се замисли над думите си, реши да му сподели нещо, което не бе сигурен дали той знаеше, но тя бе научила наскоро – Все пак брат ти е тук – и бомбата падна – Не мисля, че ще се зарадва да те види и то точно на Земята.

Ако имаше как вече щеше да е избухнала в пламъци, но за щастие това не беше нейният елемент. Ядосваше се не на него, а на факта, че не осмисляше думите й или поне не се стараеше. Не вярваше, че не може да я разбере, защото тогава едва ли щеше да има причина да контактува с него, но щеше да опита още веднъж да му изясни нещата. Ако и сега не станеше, щеше да се предаде и да прехвърли задачата на Кена, която се справяше много по-добре, но все пак се надяваше да не са на едно интелектуално ниво. Момичето беше надарено, но имаше мозък на пиле, поне според критериите на Мия.
- Очевидно с теб никога няма да се разберем – каза малко по-изнервено тя – Не искам да се притесняваш покрай мен и вечно да си под напрежение! Както казах в самото начало, искам да бъдем приятели и в момента се опитвам да ти покажа какво бих направила за истински приятел – думите й ставаха все по-нежни и примамливи – Искам да ти помогна, но няма как да стане, ако само ме чакаш да се обърна срещу теб. Може и да не ме подценяваш, но само защото не е добре да подценяваш враговете си. Аз не искам да ме подценяваш, защото съм приятел и потенциален съюзник, който може да е по-силен от враговете ти.
Беше започнала да му говори като любяща майка, която обясняваше на детето си, че иска да му даде всичко, дори и за нея да няма нищо. Звучеше малко странно и макар той да не вярваше и може би никога нямаше да повярва, Мия не го лъжеше. С времето си бе създала невероятен живот, гледаше никога да не й е скучно и винаги да е в средата на интригата, но на нея не й трябваха армии. Тя не искаше да води битки – искаше да прави силните си врагове съюзници, а слабите … ами за тях не й трябваше цяла армия, че да ги заличи. Но и от тях можеше да стане нещо добро.
- Локи – прошепна нежно тя, като сложи ръката си на бедрото му и сладката й омайваща магия плъзна по тялото му – Искам да ти дам всичко, но няма да се хабя за някой, който утре ще се обърне срещу мен, защото се притеснява, че аз може да си мисля същото.

Радваше се, че избегнаха свадата и разправиите, но все още не беше достатъчно доволна и сякаш никога нямаше да бъде. Искаше още и още, което беше нейната тайна, а в случая искаше все повече това, което не можеше да има, а имаше толкова от това, което не й трябваше. Винаги ставаше така, но разликата сега беше, че Локи й трябваше и щеше да й е полезен, независимо какво щеше да се случи. Разбира се, както се опитваше да му втълпи вече цяла седмица, не се опитваше да се възползва от него и от силите му. Вярваше в честната сделка и във взаимната помощ, защото иначе нищо не би я спряло да вземе това, което толкова искаше.
- Нека го кажем така – продължи тя тихо и спокойно – Искам да ти дам всичко, дори и трона, който толкова много желаеш, но все още не мога. Затова, ще ти дам това, което имам. Както в дома ми, така и извън него, можеш да се разпореждаш със собствеността ми. Това може да не е Асгард, но каквато и да е корона, не е за отхвърляне. Все от някъде трябва да започнем.
Не искаше да го тласка към война, това нямаше да й хареса, тъй като беше прекалено рано и нямаше да успеят дори и да се биеха с момичетата … макар че те не бяха за подценяване. По-скоро искаше да му даде един трон, бил той и малък, но не кой да е, а нейният трон. Да вкуси от това, което е бил лишаван толкова време и да разбере какво е да имаш лоялни поданици. А след като се наситеше на нейните, щеше да му намери и направи още, щеше да го научи на хитрините, които само една жена знаеше и щеше да се превърне в най-важния човек за него, независимо дали той мислеше така в момента.