Delorean & Аримана /Преди 3 години/

Делореан бе приел човешката си форма, и вършеше разни викингски работи пред дома си - дереше животински кожи, които бе намерил захвърлени край реката на Бартън Холоу, когато бе отишъл да си налови малко риба - едно от любимите му занимания в миналото, когато бе все още истински човек, не "празна черупка", както сега. Макар и да можеше да материализира тялото си, той не изпитваше глад и жажда, но въпреки това той изчисти рибата си след като приключи с кожите си, след което започна да си прави медовина - викингско питие, без което не влизаше в битка. Точно приключи с всичко това и си бършеше ръцете, когато усети чуждо присъствие в малката си колиба и рязко се обърна назад. На прага стоеше руса жена, на не повече от 23 години, колкото той успя да я определи. Сбръчка вежди и попита:

- Коя си ти?!?

Лежях си в хотелската стая и си мислех как ли издържат хората да стоят затворени на едно място.мен не ме свърташе и затова реших да изляза някъде.помислих къде да отида няваше как да отида в някой бар по това време,затова реших да отида в гората.Облякох спортнияхси екип и тръгнах,все пак трябваше да изглеждав добре не се знаеше дали нямаше да ми излезе късмета.Докъто се разхождах из гората видях една колиба любопитството ми нарасна и реших да се приближа.Когато се приближих доста близо до къщата видях един мъж с брада и странни дрехи.затворих очи и се упитах да го усетя за да разбера какъв е и успях,но той също ме надуши и ме попита коя съм.
-някоя която може да ти даде каквото поискаш-казах го с тих и секси гглас след което се усмихнах

- Откъде знаеш какво искам, жено? Та ти дори не ме и познаваш. Дори не знаеш и какво съм! - каза Делореан и гръмко се изсмя.

Той обичаше да се подиграва с невежеството на простосмъртните. Просто такава бе природата му - провокативна. Искаше да разбере какво иска от него жената, но по-важното - защо нахълтва така в дома му. Делореан не се палеше лесно, но въпреки викингската си натура, той бе човек с принципи. Приближи се до жената и застана на сантиметри от нея, подчертавайки високия си ръст. Той бе висок 198 сантиметра, бе привидно мускулест, докато жената бе едва до брадичката му, която не се виждаше от буйната брада, която я скриваше.

- Е, та на какво дължа честта за посещението? Поне ще се представиш ли?

Изглеждаше че е труднодостъпен,но и преди съм виждала хора като него рано или късно щеше да се пречупи важно е как ще се подходи.Този път реших че няма да съблазнявам жертвата а само ще го изкоша.
-Казвам се Аримана,и не исках да нахлувам в къщата ви просто минавам оттук.И това че сте по висок от мен не означава че ме е страх от вас.И впрочем защо живеете така изолирано?

Е, Аримана, аз съм Делореан. И не се опитвам да ви сплаша с ръста си. Живея така, защото си нямам никого. От векове насам! - каза той и си наля медовина в една голяма дървена халба, след което я изпи на един дъх. Част от нея се разтече по брадата му - това бе сигурен знак, че му е харесала, и че е добра. Усмихна се от блаженство и каза:

- Слава на Один, че ни е научил да правим свещеното питие на Асгаард! Вярата прави много неща. А ти искаш ли? Така и така си дошла дотук, сигурно си жадна... - предложи Делореан в блаженство.

Медовината го беше успокоила, и сега той нямаше нищо против компанията на жената, независимо от факта, че тя неканена бе пристъпила в дома му, колкото и старомоден да беше той.

Предложи ми някакво си старо пиво което хората отдавн не пият,не стига че смърдеше на кофа с мръсна вода но и ще ми го предлага защото съм ожадняла.по скоро бих умряла от жажда отколкото да пия от това противно пиво и от тази изгнила стара чаша.а и все пак не бях тук за одоволствие а по работа.напоследък съм малко назад с душити е прочие затова трябва да наваксвам.
-Благодаря но не пия такива неща.сигурно е трудно да живеете по този начен.толкова примитивно и без хора около вас.не ви ли се иискада да живеете по ддруг начин и жените да са ви в краката?

- Така, първо да се изясним - това старо, противно пиво, както ти го наричаш е по-добро от всичките ви сегашни питиета, а ти откъде знаеш, че мирише на мръсна кофа с вода? Чашите са току-що издялани от дъбово дърво, така че въобще не са прогнили! Питаш се откъде знам всичко това ли? - попита Делореан през смях като отговор на учудения поглед на Аримана.

- Е, мила, аз не съм каквото изглежда. Умът ти е като отворена книга за мен. Ето затова живея така - просто хората по моята земя вече не живеят по този "примитивен" начин, защото не искат да са мъже на честта. И още нещо - ние уважаваме жените си и бихме убили за тях, ако се наложи! - отсече Делореан и млъкна. Стари спомени нахлуха в главата му, спомени, които му се въртяха от 700 години в главата. Спомени, които бяха последните му, преди да умре след онази битка. Той погледна замислено и леко натъжено надолу.