След месец в апартамента на Александра Стил/Alexandra&Laura

Алармата на момичето прозвъня в 6 сутринта. Алекс принципно мразеше сутрините, но днес се чувстваше свежа като краставичка. След обичайното си половинчасово въргаляне в леглото тя разтвори завесите, пускайки малко светлина в стаята. След това притичка до кухнята и реши, че ще прави закуска. Взе айпода си и като си сложи слушалките си пусна песен на Ейми Стъд. Стийл започна да танцува из кухнята си по един доста смешен начин докато правеше омлет. През това време си мислеше за Лаура. Блондинката се молеше да не се скарат за пореден път. Госпожица Морино мразеше гаджето на Алекс и почти винаги като се видеха започваха да се карат за това. Не, че не разбираше защо е така. Знаеше много добре. Но въпреки всичко Лаура не можеше да приеме, че нейната приятелка е щастлива, не зависимо от факта, че гаджето ѝ е демон.
Алекс се объркваше при собствените си мисли. Преди година тя не знаеше нищо от това. Не знаеше за демоните, духовете, всички онези същества, които просто не трябваше да са тук. Все още не можеше да приеме мисълта, че всъщност има свръхестествени... чудовища на този свят, а още повече, че нейната най-добре приятелка е ловец и не ѝ е казала нищо от това.
Точно когато момичето приключи с готвенето ловджийката тъкмо се беше събудила и влезе в стаята.
-Добро утро, поспаланке – една огромна усмивка освети лицето на госпожица Стийл – Добре, а ти? – след като изрече това изчака няколко секунди, но не достатъчно за да получи отговор и продължи - Направих закуска! Заповядай.