Преди няколко седмици.

by **Denelay Bloodline** Чет Апр 17, 2014 6:16 pm

Сутрините не винаги са приятни. Защото трябва да ставаш рано заради работа или някакви безинтересни и скучни задължения. Малко хора ставаха сутрин с усмивка на лице за да отидат на работа, защото им харесваше работата. Денелай обаче не беше от нито единият или другият тип хора. Тя рядко спеше и повечето пъти го правеше просто за удоволствие не защото й е необходимо.
Днес сутринта й беше приятна, но ужасно скучна. Като на повечто хора. И колкото й да харесваше хората мразеше да прилича на тях. Да пусне сутринта новините, да си прави кафе... Това беше повече от скучно. Та тя беше войн, не счетоводител. За това когато осъзна колко тъпо изглежда отстрани. Облече набързо дрехите си и излезе навън, търсейки нещо занимателно... За огромно нещастие не само за нея тя не можа да си намире занимание, за това вечерта когато влезна в първият видян бар, тя беше в меко казано ужасно раздразнено настроение.
Отиде до бара и си поръча едно уиски набързо, защото искаше нещо да я разсее не че алкохола помагаше, той нищо не можеше да й напарави, освен ако не се отпуснеше...

by **-ed;** Пет Апр 18, 2014 8:17 am

Едард както всяка сутрин ставаше рано. Тази обаче бе решил, че ще прекара малко по свободно. Днес нямаше намерение да ходи на работа. Бе му омръзнало всяка сутрин да става и да превежда разни книги, които малко хора щяха да прочетат. Може би скоро щеше да спре да работи. Имаше достатъчно пари и следващите десет години от живота си можеше да живее съвсем спокойно без да се притеснява за това колко и за какво харчи парите си.
Бе станал към един часа на обяд както никога, "назакусва" се и след това отиде в банята. Взе си душ, среса се и облече дънки и бяла риза. Не след дълго излезе от дома си и се качи в колата си. Точно в този момент телефонът му звънна. Той погледна кой се бе сетил за него и когато прочете името на бившата си жена първото нещо, което направи е да се възмути, но след това вдигна. И естествено единственото нещо, което получи бе нарушаването на спокойствието и настроението му за деня. Вече съжаляваше, че бе вдигнал..и все пак реши да прогони всичките тези негативни мисли. Все пак днес бе решил да си почине, а не да бере ядове за глупости.
Почти целия ден бе прекарал разхождайки се из парка, където бе срещнал хора, които го познаваха, но той не се сещаше за тях. Общо взето не му бе кой знае колко скучно, колкото предполагаше, че ще бъде. Тази вечер бе решил и да отиде до бара, в който често ходеше. Не само го бе решил, но и го направи. Вече седеше на барчето, пиейки уиски. Изведнъж до него седна позната жена.
- Денелай, каква приятна изненада - рече Старк, като й се усмихна;

by **Denelay Bloodline** Пет Апр 18, 2014 10:02 am

Ди дори не беше забелязала до кого беше седнала на бара... още нещо необичайно за нея напоследък. Не спираше да се разсейва от проблемите си, това не можеше да е нещо хубаво. Не стига, че имаше скапан ден, но и семейни проблеми.
- Ед. Наистина изненадата е приятна - усмихва се Денелай.
Едард беше един от малкото хора на които Ди всъщност беше решила да помогне през живота си, вместо само да носи разрушение. Въпреки че може и да го беше направила с лоши помисли все пак му помогне да намери родителите си в Париж. Но това беше преди толкова много години... 10 може би. От тогава не се беше променила разбира се, докато той - да. Сигурно щеше да забележи, но на кой му пукаше?
- Виждам, че си се върнал в Бартън Холоу, мислех че нищо не те задържа тук.
Всъщност той беше един от малкото честни хора на света, и това не беше за изупскане... Всъщност си беше цяла атракция... Ди отпи от уискито, което не й повлия по никакъв начин, дори не успя да усети вкусът му както трябва! Беше си направо жалко, но още не можеше да се отпусне достатъчно за да се порадва на вкуса и влианието на алкохола.

by **-ed;** Пет Апр 25, 2014 7:22 pm

Ед й се усмихна по онзи тайнствен и мил начин. Наистина, ама наистина мразеше да се усмихва просто ей така. Чувстваше се като някое дете по този начин. А той не бе дете, а 'възрастен мъж'. Естествено за малко хора изглеждаше стар, но в повечето случаи, наистина можеше да го сравняват с двадесет годишно момче, а това го дразнеше, защото повечето бяха пъти и грозни. Не случайно предпочиташе да го наричат старец, какъвто и след няколко години щеше да стане. Е, поне щеше да знае, че няма родители, които да му досаждат. Жена, която да не го оставя намира и дъщеря, която не спираше да му иска пари.
За щастие обаче сега си бе само той в своя единствен и неповторим свят, в който живееше прекрасно.
- Така е, но реших временно да остана в града, в който прекарах детските си години. Няма нищо по - хубаво на света от това да се върнеш към хубавите моменти - рече Старк, а след това изпи питието си, поръчвайки си още.

by **Denelay Bloodline** Пет Апр 25, 2014 7:59 pm

Денелай кимна и се усмихна. Беше прав. Местата където човек имаше най-хубави спомени бяха най-хубавите. Може би Ди трябваше да попътуване отново. Да си припомни какво беше семейството й преди и какво беше да си влюбен... Да дори тя се влюбваше.
- Спомените са прекрасни стига да се захласнем прекалено много по тях - тя отпи до изпи уискито си и викна бараманът да й сипе ново. Сигурно щяха са изхабят цял кашон, ако тярбваше наистина да се напие и да се развесе ли.
- С какво се занимаваше? Последният път просто пътуваше насам натам, а сега?
Можеше да разбере и без да го пита. Но така нямаше да бъде интересно нито за него нито за нея. Понякога да бъдеш обикновен човек беше наистина интересно, въпреки че те бяха доста крехки от време на време се срещаха силни и достойни за уважение индивиди.
Тя отпи от новопристигналото в чашата й уиски докато чакаше отговор.

by Sponsored content

Преди няколко седмици.

Преди няколко седмици.

Re: Преди няколко седмици.

Re: Преди няколко седмици.

Re: Преди няколко седмици.

Re: Преди няколко седмици.

Re: Преди няколко седмици.