Една съботна вечер из улиците на Лондон - преди 10 години

by **-ed;** Чет Апр 17, 2014 4:05 pm

До ушите му достигаше отново и отново повтарящият се звън на Биг Бен, който оповестяваше часа, но това сякаш нямаше никакво значение за него. Продължаваше да върви по улицата с високо вдигната глава, не обръщайки внимание на никого покрай себе си. Беше бесен. От както се ожени единственото място, на което имаше спокойствие бе работата му, макар и там да бе пълно с крещящи деца, които само ти бъркаха в здравето, но пак бе по - добре. Бе му омръзнало да слуша по цели дни и нощи едно и също нещо.
Човек да не отиде на робота;
Помисли си Ед.
Преди време вицовете за умрялата съпруга го караха да се смее, но сега имаше чувството, че ги приема съвсем на сериозно. В момента му идеше да се върне у дома си, да хване скъпата си жена за главата, а след това "бавно и нежно" да я откъсне, но едно го спираше. Щеше да му роди дете, а Старк нямаше да причини всичко това на нероденото си дете. Все пак каква вина има то, че майка му е човек, който никога не знае какво иска и хиляда пъти ще го връща до магазина с оправданието, че е бременна. Но Едард нямаше и намерение да купува каквото и да е било, защото му омръзна да се връща късно от работа и единственото нещо, което да получава да бъде въпросът: Къде беше?
Ако се върнеше щеше да си купи бира. Може би дори няколко. Щеше да се напие. Да си наеме някой апартамент за кратко и чак след седмица щеше да се върне - а може би точно това щеше да направи.
Изведнъж цялото това яростно изражение се изтри от лицето на Ед, който реши да смени посоката си, като се обърна и закрачи по тесните улички на Лондон. Не след дълго и стигна до местното магазинче, в което вече за десети път се връщаше. След като нахлу в помещението собственикът попита:
- Пак ли?
- Не. Дай една бира - отвърна Ед и остави известна сума на продавача, след което излезе и седна на стълбите пред сградата.