Memories remains the same [Denelay & Christine]

Учудващо за брюнетката тази сутрин тя се събуди рано. Беше си легнала доста късно и в повечето такива случай тя ставаше следобяд, но сега беше едва пет и половина сутринта. Кристин се опита да заспи отново, но нямаше голям успех в това. Полежа безцелно няколко минути в топлото си легло и когато и омръзна, стана и отиде да си направи кафе. Погледна през прозореца и видя, че навън времето беше ужасно. Нетипично за една априлска сутрин навън валеше сняг и дори беше натрупало. Кристин, както и повечето хора мразеше снегът и реши, че днес няма да излиза навън, но за съжаление нямаше никакво кафе, а все още заспалият и организъм умираше за вкусът на горчивата течност.
Брюнетката се облече набързо и се приведе в приличен вид. Върза косата си на висок кок, защото не искаше да и се намокри, взе си чантата и излезе навън. Щеше да купи кафе на връщане, а сега мързелът я беш налегнал много и реши да отиде в някое кафене наблизо. Вече беше почти седем и половина и повечето кафета бяха отворили. Кристин имаше късмет и не след дълго попадна на едно кафене. Влезе набързо вътре и изтръска снегът полепнал по нея, до колкото може. Нареди се на опашката и си поръча капучино с канела. Поръчката и беше готово и тя се огледа за свободна маса. Докаго погледът и се плъзгаше из помещението, се засече с много познати очи. Срещу нея седеше самата Денелай. Не мислеше, че щеше да я срещне отново след толкова време, след това, което се случи.До русокосото момиче нямаш никой за това, Кристин закрачи в нейна посока. Рано или късно щяха да се срещнат, нямаше смисъл да бяга. Нямаше от какво да бяга.
- Денелай. - брюнетката кимна в посока на русокосото момиче и и се усмихна макар и почти незабележимо.

Беше повеч от ясно, че и на двете не им беше особено приятно да се засекът. Самата Кристин искаше да се обърне и да си тръгне, но нещо я задържаше. Колкото и да искаше да напусне това кафене тя просто си седеше там, неловко застанала до масата. Нямаш желание нито да си тръгне, нито да седне. Не беше подготвена за тази среща. Не и сега когато беше в такова настроение. От една старана се радваше да види Денелай, защото все пак тя беше една от малкото и познати, който бе допускала да себе си. Преди случилото се те бяха доста близки, но уви нещата не се получиха така както им се искаше.
- Не очаквах да те видя тук. - призна брюнетката.
Кристин плъзна поглед в помещението и все пак реши да седне на кожената пейка срещу Денелай. Настани се удобно и отпи глътка от ароматното капучино. Сладникъв вкус с лека горчива нотка и пухкана пяна. Леко натрапчивият вкус, който пробиваше през сладката канела и млякото, погали сетивата на Кристин и макара и малко повдигна настроението и.