Преди 8 месеца

Стенният часовник в кабинета на господин Грей удари шест и Крисчън бавно се надигна от мястото си зад бюрото. Пръстите му умело закопчаха две от копчетата на сакото му, а след това преминаха през лъскавата му черна коса. Той бавно пристъпи към поставеното в позлатена рамка огледало и присви очи, оглеждайки се внимателно. Остана доволен от външния си вид, а след това сложи маската на студения, но справедлив собственик на Грей Холдинг и излезна от стаята. Озова се в чисто бял коридор, осветен от множество малки крушки, поставени по целия таван, а после влезна в хола. Хвърли бегъл поглед на прислугата, която се суетеше около масата, подреждайки старателно всяка една чиния и допълвайки чудесната визия на апартамента с най-различни стилни декорации и скъпи цветя.
Той се усмихна леко на себе си и се отправи към терасата. От там можеше да наблюдава почти целия град. Слънцето вече започваше да се скрива зад западните хълмове и оцветяваше небето в пастелени багри. Все повече светлини изгряваха от сградите в околността.
Крисчън погледна към ролекса, който носеше на китката си. Колкото по-дълго чакаше, толкова повече се изнервяше. Искаше да бъде напълно спокоен по време на срещата, но това щеше да се окаже невъзможно за него. Струваше му се, че колата, която беше изпратил преди час да взема госпожица Стийл се бавеше твърде много. Надяваше тя да пристигне скоро, защото не искаше да забавя нито минута повече подписването на договора. Съдружието с фирмата, чийто представител беше Александра Стийл, беше важно за холдинга и не търпеше отлагане.
Не след дълго се чу звънене и икономката се затича към входната врата.
- Почакай! – заповяда Крисчън с достатъчно силен тон, за да го чуе тя. Жената замръзна на място, а след това бавно се върна там, откъдето беше дошла. Той реши да се представи като добър домакин и сам посрещна гостите си.
- Госпожице Стийл - каза той сравнително тихо и спокойно, добавяйки лека усмивка, - радвам се да ви видя.

Алекс беше притеснена. След няколко часа я очакваше среща с прословутият Крисчън Грей, а тя нямаше какво да облече. Момичешки проблеми… Все още с мократа си коса от преди малко взетия душ тя започна да се рови из гардероба си и безразборно да мята дрехи из стаята си. След около 15 минути тършуване и преобличане момичето се спря на бяла риза и малко по-официални панталони. Не твърде официално, но не и прекалено небрежно – перфектно. Александра си изсуши косата и сложи набързо червило и спирала. Погледна часовникът на телефона си, който показваше 4:58. Колата, която Господин Грей така мило бе предоставил щеше да дойде чак в пет и половина, така че тя имаше достатъчно време да провери домакина си в интернет. Разгледа малко информация за него – 26 годишен, преуспял, нищо, което тя вече не знаеше. Реши да разгледа и неговите снимки. Направи й впечатление как той нямаше нито една снимка с жена, незнайно защо. Крисчън изглеждаше невероятно. Добре сложен, елегантен, ослепителен, с прекрасни сиво-сини очи в които спокойно може да се влюбиш. Липсата на жени с него я озадачи. Може би той беше гей? Е, това беше огромна загуба за представителите на женския пол. Времето минаваше бързо докато Алекс се прехласваше по някой, с който трябваше просто да води преговори за фирмата си.
Изведнъж , прекъсвайки размислите й колко прекрасен е Крисчън, се чу звънецът. Това сигурно беше шофьорът на господин Грей. Тя набързо обу черни високи токчета, взе си якето и изтича да отвори. Пред нея стоеше строен мъж с една от онези странни шофьорски шапки в ръка.
- Здравейте, Госпожице Стийл. Аз съм Боб. Господин Грей ме изпрати да ви закарам за срещата ви? – той каза, като посочи стълбите, които водеха към изхода на сградата в която се намираше апартаментът ми.
-Ъм да, благодаря.
Усмихнах му се топло, излизайки от апартамента като заключих вратата след себе си. Боб ме съпроводи до колата, и ми отвори задната врата за да вляза. Не след дълго се намирахме на входа на сградата, където живееше домакинът ми. Шофьорът ме остави пред входа, упъти ме и откара на някъде, сигурно за да паркира колата.След едно неловко возене в асансьора с един странен шейсет годишен мъж в костюм и кратък разговор за приятният климат позвъних на вратата на господин Грей. Той ме посрещна с лека усмивка и ме покани да вляза.
-Добър ден, господин Грей. И моля, наричайте ме Алекс. Както най-вероятно знаете съм тук за да обсъдим договорът за съдружието на фирмите ни. – измърморих много делово, поставяйки лека усмивка на лицето си като му подадох ръка за здрависване.
Той ме отведе до масата, издърпа стола ми леко назад за да седна по-удобно и се настани срещу мен.

Крисчън се отдръпна назад, правейки място на госпожицата да влезе. Тя пристъпи вътре и лека червенина плъзна по бузите й. Крисчън се престори, че не забелязва смущението й нито пък опитите й да бъде официална. Той затвори вратата и плъзна поглед по тялото й, като я оглеждаше внимателно. Беше елегантно облечена и тоалетът, както и цветовете, подчертаваше всички извивки на тялото й.
Крисчън се постара да изгони тази мисъл от главата си и придружи гостенката си до трапезарията, където издърпа стола и я подкани да седне.
- Алекс - повтори той и кимна леко, - желаеш ли нещо за пиене? - попита я докато все още стоеше изправен до нея. Отиде до кухнята и застана пред богатата си колекция от най-различни вина. Взе две бутилки и ги занесе пред госпожицата.
- Бяло или червено предпочиташ? - каза, поднасяйки бутилките към нея. Не очакваше да е особено компетентна в тази област, но в краен случай той самият щеше да избере. Зачака отговора й като междувременно се стараеше да угоди на вкуса на госпожица Стийл, надявайки се, че така ще я убеди по-бързо да подпишат договора.

Тя се замисли за момент, правейки се, че разбира каквото и да било от вина.
-От червеното, моля – каза, като кимна към бутилката, добавяйки лека притеснена усмивка. Този мъж наистина я смущаваше.
Алекс се загледа, как Крисчън, отваряйки червеното вино, ѝ сипва половин чаша, а после сипва и на себе си. Когато той най-накрая се настани, господин Грей я погледна и незнайно защо тя веднага се изчерви. Надяваше се, че той не е забелязал особено и сведе поглед засрамено. Когато най-накрая си върна гласа понечи да каже нещо.
-Господин Грей, шефът ми мисли, че ще е добре да ви задам няколко въпроса преди той да се подпише за каквото и да е. – Прозвуча малко несигурно, но игнорира треперещия си гласец и продължи – Да започнем с това...
Стийл започна да му задава най-разнообразни въпроси относно фирмата му и съдружието с организацията, на която момичето беше представител. Времето се процеждаше изключително бавно в скучните им разговори и изведнъж, преди изобщо да се осъзнае, Алекс зададе един доста интересен въпрос.
-Господин Грей, имате ли си гадже?
Без да знае, как и защо изобщо е попитала това цветът на бузите ѝ, които така или иначе бяха поруменели стана от бледо розово направо на алено червено. Тя го погледна и премигна бързо няколко пъти, скоростта на клепачите ѝ съвпадаща с тази на сърдечния ѝ ритъм. Вглеждайки се в моментно стресирания поглед на домакина си момичето сведе глава отново и нервно прибра падналата си косата зад ухото си. Е, вече беше питала, поне щеше да си изчака отговора...

На лицето на Крисчън се изписа нещо, подобно на усмивка. Доволен от избора й на вино, той се върна обратно в кухнята, проявявайки се като истински  добър домакин и собственоръчно отвори бутилката, след което се върна обратно при госпожица Стийл и наля малко в чашата й, после и в своята. Остави бутилката посредата и седна на стола срещу гостенката си.
Дългоочакваният момент беше настъпил и след необичайната за него любезност, последва същинската част на вечерта - започнаха да обсъждат договора. Крисчън беше твърде средоточен в разговора, тъй като се определяше като работохолик и държеше на фирмата си.
Въпросът, който Александра му зададе го шокира. Не беше очаквал такава дързост от нейна страна, особено след като цяла вечер беше наблюдавал как цвета на лицето й се променя от нормален, към розов и дори силно червен. Когато беше осъзнала какво бе казала, вече беше твърде късно за извинения, но бузите й за пореден път придобиха онзи ален цвят, който определено се харесваше на Крисчън, но той умело прикриваше привличането си.
- Не, Александра, нямам - отговори категорично той, повдигайки удивено веждата си, а погледът му беше станал ледено студен. Със сигурност не беше доволен от директността й. Той пое дълбоко въздух, а след това издиша бавно, опитвайки се да запази спокойствие.

Изпи чашата с вино на веднъж. Знаеше, че е преминала границата леко с изказването си, но какво да се прави? Беше любопитна и искаше да знае всичко. Изненада се от отговора на прекрасния мъж пред себе си, но изразът на лицето му я изплаши. Тя се замисли, как може той да няма нито една снимка с жена и да е и необвързан. Това не беше нормално. Та той изглеждаше като ангел. Просто невъзможно.Може би беше гей... Ако беше така тя трябваше да знае, нали? Все пак шефът ѝ беше хомофоб и ако бъдещият му съдружник се окажеше обратен нямаше да е никак доволен. Да, беше длъжна да попита. Открила перфектното извинение за любопитността си отново дръпна дявола за опашката.
-Господин Грей, вие гей ли сте?
Каза го с една мила и широка усмивка, сякаш го съжаляваше. Тогава обаче видя погледа му и всичката ѝ смелост и самоувереност се изпари заедно с огромната ѝ усмивка. Стийл усети някаква нужда да му се оправдае, незнайно защо.
-Аз... ъъъ... Шефът ми не обича... ъм... гейовете и...  ъм... трябваше да... проверя.
Звучеше като уплашено малко дете на път да се разреве, заеквайки на всяка дума. Идеше ѝ да избяга на далеч и да се скрие така че той никога да не успее да я открие.

Крисчън преглътна тежко и примигна, опитвайки се да запази самообладание. Фокусира се върху реакциите на Александра, която ставаше все по-нервна с всяка изминала секунда. Проницателният му сив поглед обхождаше внимателно всяка черта на лицето й, което тя толкова усилено се опитваше да скрие.
Той не обичаше да разкрива личния си живот пред никого, а въпросите й засягаха доста голям аспект от него. Крисчън беше потаен и всички го мислеха за такъв – умело отбягваше всички интервюта с много малки изключения. Никога не беше подлаган на разпит от някой от приятелите си, още по-малко от жена, която виждаше за първи път. Вярно, тя несъмнено беше успяла да спечели симпатиите му с неустоимия си чар, но това важеше и в обратната посока.
Крисчън продължаваше да се взира в нея, неспособен да обели нито дума повече. Любопитството й беше преминало границата, но той все още не беше ядосан, което изненада и самия него.
- Александра – произнесе тихо, но твърдо името й, - какво те наведе на тази мисъл? Не съм гей, но все пак едва ли единствено шефът ти се интересува от моята сексуалност. Мислех, че ти сама измисляш въпросите, които ми задаваш.

Тя за пореден път сведе глава. Чувстваше се като малко дете, на което му се карат. И все пак как можеше да е толкова глупава? Не може просто да се разхождаш наоколо, питайки хората дали се обратни. Особено не и хората с които трябва да работиш. Алекс погледна мъжът пред себе си, обезпокоена от погледа му и понечи да проговори.
-Да, извинявам се, беше много неуместно от моя страна. Просто си помислих... няма значение.
Тя се усмихна лекичко и преди той да успее да каже каквото и да било момичето измърмори, че трябва да отиде до тоалетната. Стийл се надигна бързо от стола тръгвайки в незнайно каква посока. Дори не знаеше къде е тоалетната... Икономката на Господин Грей се появи и я упъти, и Алекс ѝ отвърна с едно тихичко благодаря.
Точно преди да напусне помещението, в което се намираше толкова смущаващият мултимилонер тя се спъна. Колко елегантно... Момичето изруга на ум и продължи с уверената си походка. Е, тази ситуация просто не можеше да стане по-засрамваща.
Стоейки по средата на коридора, мислейки си за това колко ужасно потръгна срещата блондинката се усети, че трябваше да отиде до тоалетната. Но забрави коя беше вратата... Втората или третата... И от коя страна? Алекс отвори една случайна врата до себе си, но не уцели. Това беше кабинета. Може би е тази от другата страна? Не.Отваряйки поредната врата момичето се учуди.
Усети силна миризма на кожа и дърво, която ѝ се стори приятна. Стените бяха ярко червени. Имаше нещо дървено във формата на Х с белезници във всеки край и няколко внимателно подредени поставки със секс играчки. Но това което наистина хвана окото на момичето беше леглото. Беше огромно, покрито с червена кожа и червени сатенени възглавнички. Имаше и диван, обърнат към леглото. Положението му ѝ се стори странно, а това вероятно беше най-нормалното нещо в цялата стая. Някак с всичкото това дърво, тъмни стени и малко осветление Алекс реши, че стаята ѝ изглежда романтична.
Усещайки обаче, че сигурно стой в стаята от около десетина минути Стийл реши, че вече е време да се връща.

Александра сведе виновно глава и бузите й пламнаха за пореден път тази вечер. Крисчън не откъсваше вледеняващия си поглед от нея и я изучаваше внимателно. Той потърка брадичката си с два пръста, а после показалецът му премина през напуканите му устни. Той прокара езика си по долната, овлажнявайки я.
Готвеше се да каже нещо, но думите така и не излезнаха от устата му. В него се надигна чувство за вина. Може би се беше отнесъл твърде грубо с госпожицата, която въпреки дързостта си, не заслужаваше студено отношение. Но преди да успее да каже каквото и да било Александра стана от масата, извинявайки се учтиво, но без да спомене къде отива. Крисчън проследи движенията й с поглед и наостри слуха си, когато тя размени няколко реплики с икономката му. От чутото разбра, че се е запътила към тоалетната, затова не възрази на внезапното й напускане на масата, а просто се отпусна на стола си и зачака.
Рязко хвана чашата с вино и я поднесе към устните си, след което отпи от нея и докато я връщаше обратно на мястото й, въздъхна. Започна нервно да потропва с крак и да хвърля по едно око към часовника. Вече бяха минали цели 5 минути, а гостенката му все още не се беше завърнала. Крисчън реши да й даде още малко време, но след като тя така и не се появи, притеснението му започна да надделява и той прецени, че ще е по-доре да провери как е.
Изправи се и бавно тръгна по коридора, който водеше към останалата част от апартамента. Стъпките му отекваха, а някъде в края на коридора забеляза че една от вратите е открехната.
- Това не е вратата на тоалетната - каза си тихо той и изражението му моментално се промени. Крисчън ускори крачка, а накрая направо се затича към края на коридора. Видя червената светлина излизаща от стаята и се спря пред нея.
По дяволите! Александра Стийл го беше разкрила. Беше стигнала до най-съкровената му тайна.
Тя се обърна към него и в очите й се четеше тих страх.
- Какво правиш тук? - попита Крисчън със съвършено спокоен тон, въпреки че отвътре му идваше да се разкрещи с цяло гърло. Той пристъпи навътре в стаята и застана на сантиметри от нея.
- Страхуваш ли се, Алекс?
Вгледа се право в очите й, опитвайки се да прочете мислите й.

Зениците ѝ се разшириха. Прекрасният мъж, който стоеше пред нея изглеждаше още по-ядосан от колкото когато тя го бе оставила. Тя не смееше да го погледне в очите. Когато той се вгледа в нея тя за пореден път сведе глава. Сякаш той нарочно искаше да я притесни... Въпросът му я изненада и тя понечи да отвори уста, за да каже нещо и после пак я затвори. Беше като някакъв шаран... Момичето отново зяпна с отворена уста за няколко секунди докато най-накрая успее да каже нещо.
-Аз... търсех тоалетната – тъничкият гласец, който се чу дори не звучеше като нейния. – Защо да се страхувам? Не ме е страх.
Опитваше се да звучи уверена, но не ѝ се получи. Гласът ѝ я издаде. Тя докосна носът си леко, както хората превят, когато лъжат. Не беше нарочно. По-скоро като рефлекс. Алекс отсъпи назад и се опря в дивана зад себе си. Какво по дяволите? Какво щеше да стане сега? Момичето се зачуди колко точно я е ядосал. После неволно погледна към камшиците и в изключително глупав опит да се отдалечи още повече от мъжа, тя падна върху мебелта, на която се беше подпряла. Докато гадаеше какво ще ѝ се случи сега тя се придърпа още малко назад за да е в легнала позиция и изключително елегантно падна на земята. Надигайки се от пода също толкова грациозно тя погледна господин Грей в очите за пръв път тази вечер.
-Мисля, че ми е време да тръгвам. Ще ви се обадя за да ви кажа какво става с договора.
Веднага щом изрече тези думи тя се затича към трапезарията и посегна да си вземе чантичката от масата.

Устните на Александра се разтвориха леко от изненада и топлият й дъх погали брадичката на господин Грей. Напрежението между нея и Крисчън се усещаше във въздуха. Той имаше чувството, че скоро ще започнат да прехвърчат искри, главно заради неговия гняв. Но колкото повече се взираше в очите й продължително, толкова повече се успокояваше и накрая успя да овладее дишането си.
Тя отговори, но гласът й прозвуча прекалено пискливо, което беше ясен знак за неспокойството й, въпреки че тя усилено се опитваше да скрие колко притеснена беше всъщност от близостта.
Тя пристъпи назад, но коженият диван се бе оказал неочаквано близо и Алекс падна върху него. Грей наблюдаваше движенията й с интерес и остави въображението си да се развихри. Безкрайно много му се искаше да я придърпа в обятията си и да й стори неща, които никога не би могла да си представи. Но вместо това той прехапа долната си устна до кръв, надявайки се че болката ще го върне в реалността. Когато тя падна на пода и се свлече в краката му, Крисчън едвам успя да се задържи на мястото, на което беше застанал, без да помръдне.
Изчака я да се изправи и чак когато побегна към трапезарията, той хукна след нея в опит да я догони.
Не можеше да й позволи да си тръгне. Не още, не сега. Не и след всичко, което беше видяла. Вече не беше ядосан на нея. Гневът му се беше пренасочил към самия него. Умът му не можеше да побере мисълта, че изобщо беше допуснал да се стигне до тук.
Крисчън я сграбчи за китката точно когато тя понечи да вземе чантичката си и я завъртя към себе си.
- Никъде няма да ходиш - разпореди той, като почти шепнеше. За пореден път впери поглед в нейния и без да отделя очите си от лицето й, вдигна ръка отпращайки персонала. - Съжалявам, Алекс, но ще трябва да останеш тук по-дълго от предвиденото.