Mia's mansion

by **Alexandra Steele** Нед Апр 13, 2014 10:28 am

First topic message reminder :

Mia's mansion - Page 4 Palm-Beach-Mansion-entry

Spoiler:

by **Loki Odinson** Сря Май 07, 2014 6:16 pm

Оставих се да бъда съборен на леглото. Не намерих сили да си играя повече на неповторимия любовник. Ако това ми беше силна страна, щях да съм по-популярен в Асгард. Пък и кой може да го прави толкова често. Е, сигурно всеки друг. Във всеки случай, на леглото, се извих я пипнах за пръстите. Дръпнах я рязко към себе си, докато не се оказа върху мен и двамата избухнахме в приглушен кикот. Обвих ръце около борещото ѝ се тяло, успокоявайки го до по-мъркаща и доволна маса от женственост. Усмихнах ѝ се със задоволство и я погледнах в очите.
- Отпусни се... - прошепнах тихо на милиметри от лицето ѝ, докато ръцете ми бавно помилваха гърба ѝ, по дължината на гръбнака, леко оказвайки натиск на рибиците ѝ, карайки я да се отпусне, сякаш галех котка. Мускулите ѝ започнаха да се отпускат а кожата настръхна. Налсаждавайки се на допира ми, тялото ѝ сякаш се разтече по мен. Доволен от постигнатото, аз само я сгуших лекичко и я оставих върху себе си, милвайки сега косата ѝ, от една страна, за да я успокоя и прилаская и от друга - за да махна кичурите от лицето и най-вече очите си. Това нещо се завираше къде ли не, а кожата ми беше особено неприятно чувствителна след промяната, сякаш се беше опънала където преди не трябваше и свила на други места.

by **Kenna** Сря Май 07, 2014 6:30 pm

Знаеше какво се опитваше да направи и не беше никак честно така. Възползваше се от факта, че тя почти не беше спала, а и знаеше много добре, колкото точно й харесваше да я докосва така. Без да го желае, тялото й започна да се противи и сякаш на пук на нея се отпусна максимално върху Локи. Започна да се разтапя като карамелизирано захарче, напълно замаяна от ласките му. Искаше й се и тя да го погали, но след като най-накрая се отпусна, вече нямаше сили дори да диша, като ми да прави нещо подобно. Вместо това щеше да позволи и на ума й да си почине, докато той продължаваше да й носи това така сладко и нежно удоволствие.
- Лош си – прошепна тихичко те, като зарови носленце във врата му и му позволи да я приспи.
Напълно завладяна от това хубаво усещане, тя най-накрая затвори очите си и само няколко секунди й бяха достатъчни, за да се понесе в едно различно измерение. Ласките му бяха така нежни и омайващи, че никой не би издържал на подобно удоволствие. Надяваше се все пак, този път да не прекали да я глези и да вземе да я събуди сутринта, защото ласките на Мия бяха нещо съвсем различно, което на никой не пожелаваше. Ако не й беше толкова скъпа, се чудеше какво ли точно щеше да се е случило с нея до сега.

by **Loki Odinson** Сря Май 07, 2014 6:49 pm

Доволен от постигнатото, аз само пуснах едно тихичко Шшш, преди да я оставя да спи. Беше уморена, сигурно беше будувала около мен с часове. Сигурно я притесняваше опасността да не се събудя или нещо да се обърка тотално, както ми беше казала. Това, съчетано с неясния но несъмнен гняв на господарката ѝ, щеше да доведе ако не до гибел, то до несъмнени наказания, които щяха да се отразят ужасно както на нея самата, така и на мен, макар и косвено. Не одобрявах нараняването на хора. Можех преспокойно да отстраня всеки, който стои на пътя ми... но не виждах смисъл да жертвам потенциални слуги, заради безсмислена жестокост. Иначе щях да съм не по-различен от Ледените великани от Йотенхайм, за които се смяташе, че са ми предшественици.
Оставих я да задреме, надявайки се да ѝ позволя да си почине поне малко, преди към 9 сутринта не я заръчках да ставаме, за да закусваме. Тя си беше поспала поне около 5-6 часа, докато аз в това време бях имал възможност да помисля за приема, койот подготвяше Мия за мен

***

На следващата сутрин, вече спокоен и подготвен, можех да се представя пред Мия. Тя изглеждаше особено доволна от вида ми, сякаш лично ме беше изваяла с двете си ръце от глина и пластелин. Самодоволното ѝ изражение можеше да накара дори моето его да прояви признаци на скромност в сравнение. Но не можех да преценя със сигурност. Потайният блясък в очите ѝ беше несъмнен, застрашителен и притеснителен, сякаш гледаш човек, койот държи по-силни карти от теб и го знае, готов да нанесе удара си и да те обере до шушка с това раздаване.
Дългоочакваната вечер настъпи, и след поредната доза контене, бях готов, опакован и лъснат като нова монетка.
Изправен в тъмен вечерен костюм с вратовръзка и жилетка, приличах на кръстоска между иконома на Мия и погребален агент. Можех да се движа свободно и костюмът ми се лепеше като втора кожа. Беше изглежда шит по поръчка, защото, човече, можех да си бръкна зад гърба за да се почеша, без да го намачкам.
Ухилих се на дамата си, загледан в тоалета си. Ако мислех, че моят костюм е хубав, нищо не бях в сравнение с нея. Красивата ѝ премяна беше зашеметяващо творение от плат и конец. Но нека оставим нея самата да сподели как изглежда и само да кажем нашата реплика:
- Изглеждате зашеметяващо - отроних, опулил очи като чинийки на чаши за кафе, пренебрегвайки всичките си галантности и егоцентрични изцепки до тук.

by **Mia** Сря Май 07, 2014 7:33 pm

Новият вид на Локи бе зашеметяваш, поне според вижданията на Мия, която сега сякаш намираше не самото силата му за доста привлекателна. Мъжете, които я вълнуваха, имаха невероятни дарби и божествени сили, но нейният гост се бе сдобил и с една перфектна външност, ако можеше така да се каже. Определено имаше някакъв чар в него и преди това, но тази бяла кожа и дългата зализана черна коса, не бяха в крак със земната мода на двадесет и първи век. А и сега изглеждаше много по- … жив. Малко цвят му дойде много повече, отколкото самия той беше предполагал.
- И ти не си по-назад – каза доволно и напълно искрено тя – Харесвам мъже в костюми.
За пръв път комплимента към него не бе изпълнен с подмазване и подчертаване на силите му, което обикновено го караше да се възгордява. Този път бе много по-искрена и макар думите й да не бяха толкова силни, можеха да имат много по-голямо влияние. Но тя не възнамеряваше да прекара цяла вечер, ласкаейки го. Все пак правеха само това последната седмица, най-вече Кена, която го караше да се чувства като нейни крал. Работата беше там, че за да стане такъв, щяха да имат още много работа, затова и дори празненството, на което отиваха, нямаше да бъде почивка за тях.
- Няма да е добре да закъсняваме – добави, като му даде малко зор и му подсказа, че работата беше важна и дори тя не би си позволила подобно своеволие.

Роклята:

by Sponsored content

Mia's mansion

Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion