Mia's mansion

by **Alexandra Steele** Нед Апр 13, 2014 10:28 am

Spoiler:

by **Loki Odinson** Съб Апр 19, 2014 7:38 am

Въпреки, че бях изключително скептичен, предпочетох да участвам във тази игра, пред това да го пропусна. Нещо, дълбоко в моята извратена природа обаче, аз си мечтаех за нещо като слушател, за амбицията си. Пред този дом, вече имах чувството, че съм на правилния път. Имаше приятно чувство, самодоволно и изпълнено с мрачна решимост. Можеше и да греши, но не може да си бог на лъжите и да очакваш да не те лъжат. Това е като да си бог на любовта и да не те обичат.
Пристъпих към врата в сумрака на напредващата вечер. Едновременно бавно и някак прекалено бързо за самия мен. Струваше ми се че със всяка крачка, правя непростима грешка, която щях да понеса върху своята скъпоценна гордост. Но истината беше, че изпитвах и някакъв непонятен гъдел от желанието да се приближа и да науча повече. Дори да се опаря, трябваше да го направя. Защото никога нямаше иначе да приема, че не съм имал куража да говоря с нея. Идеята, че съм се уплашил като последния страхливец, щеше да ме преследва ужасно много време.
Решително вдигнах ръка и почуках, учтиво, но решително. Замислих се над глупавия въпрос дали ме е чула, дали не трябваше да ползвам звънеца. Или просто да вляза, ако тя не си е вкъщи. Но Принцът на Асгарт не е дребен джебчия или крадец. Трябваше да е поканен вътре, даже да бъде очакван. Дори аз осъзнавах, че това звучи леко детински, но щом можеха да угаждат на онова тъпо същество с чука, можеха и за него.

by **Mia** Съб Апр 19, 2014 10:23 am

Тиха и спокойна нощ, идеална за една книга и горещ чай. Мия се излежаваше на балкона, прехвърляйки една от любимите си книги, докато пиеше топлата напитки и се наслаждаваше на леко хладното време. Беше по нежна сатенена пижама, която предпазваше нежната й кожа от времето … или поне това би трябвало да прави. Никога не беше усещала температурата като нормалните хора. Да, правеше разлика между студа и топлината, но нищо повече. Никога не й ставаше студено, не започваше да трепери и същото беше с горещото време, като за нейно щастие, не знаеше какво е да се изпотиш. Това беше дар за всяка жена.
Но както винаги, спокойствието й беше бързо нарушено и в първия момент това я накара да се намръщи недоволно. Всички знаеха колко много мразеше да я безпокоят вечер. Обичаше спокойствието, тишината също, затова погледна недоволно към Алис, която бе нарушила уединението й. Разбира се, не я изгони веднага. Знаеше, че щом си е позволила подобно нещо, най-вероятно беше важно, а и тя самата беше важна за Мия. Момичето беше сравнително млад вампир, притежаващ уникална дарба, която не се срещаше никак често – тя виждаше близкото бъдеще.
- Той идва, милейди – каза тя със спокоен глас, а нашето момиче стана като опарена от мястото си.
- Събуди всички! Искам да го посрещнем подобаващо – заповяда мия, като се отправи към спалнята си, тъй като не можеше да посрещне подобен гост по пижама.
Подобно на кралска особа, тъмнокосата обичаше да е обкръжена със слуги, които изпълняваха всяко нейно желание. Беше живяла през различни епохи и наистина са наслаждаваше на времето, което бе прекарала във Френския дворец. Беше се запознала със самия Нострадамус, най-великия ясновидец, живял някога. Виденията му бяха дар за всеки, затова и тя не можа да пренебрегне слуха за Алис, макар и дарбата й да не бе така силно развита като на стария й познайник. Все пак момичето беше полезно. Виждаше близкото бъдеще, което означаваше около десетина минути напред, но в момента бе напълно достатъчно.
Не бяха минали и две минути, когато дамите й се появиха в спалнята. Едната се зае с косата на Мия, друга подбираше облеклото й, третата подготвяше грима, а четвъртата … Алис, й даваше подробности за видението си. Честно казано, нашето момиче въобще не очакваше да го види толкова скоро. Надяваше се, че ще дойде и бе почти сигурна, но с неговия скептицизъм, не очакваше да прекрачи скоро прага на дома й. И все пак, очевидно не го познаваше така добре, както й се искаше, но имаше и нещо хубаво в това – обичаше да я изненадват приятно. Никой не обичаше човека срещу него да му бъде толкова ясен, че чак да се отегчиш.
На вратата се почука, и всички замръзнаха, като се спогледаха. Мия беше готова, но вместо да отиде натам, бавно се запъти към хола, заедно със своите момичета. Остави иконома си, седемдесет годишен мъж, който така и не успя да прежали, затова бе уредила да бъде превърнат във вампир, а в отплата за вечния си живот, той остана да й служи и до ден днешен. Както винаги, той изглеждаше безупречно, въпреки възрастта си. Отвори вратата в елегантен костюм, като направи съвсем лек, едва доловим поклон на госта, след което го покани да влезе вътре.
- Добър вечер, г-н Одисън. Очаквахме ви – каза той все така сериозно, като протегна ръката си – Ще ми позволите ли да взема палтото ви.
Бавно и внимателно свали връхната дреха от раменете на госта, като буквално за секунда се придвижи и закачалката в коридора до вратата, остави палтото там и се върна при Локи. Вече можеше да му стане ясно как седяха нещата, но иконома продължи да се държи все така спокойно и сериозно. Поведе мъжът към хола, където вече бяха петте красиви дами. Момичетата на мия се усмихнаха галантно, като се поклониха в синхром, след което се настаниха на дивана и запазиха мълчание. Само тъмнокосата остана права, като се приближи към госта си.
- Радвам се, че дойде – каза тя нежно, като докосна леко рамото му и посочи малката холна масичка и мебелите около нея – Настанявай се където пожелаеш.

Дрехи:

by **Loki Odinson** Съб Апр 19, 2014 12:34 pm

Положението се беше по стеснило. Не ми се наложи да чакам дълго, за да ми отворят, но предпочетох да се огледам наоколо. Идеята ми беше проста - опознай терена, преди да навлезеш в леговището на противника. Можеше да се каже, че противник е силно казано. За това предпочитах да я наричам сянка. Следва те навсякъде, имитира движенията ти, но рано или късно, се оказва, че е прикривала в недрата си потенциална заплаха.
Може би бях прекалено скептично настроен към нея. Самият аз се мислех, за едно от онези създания, обречени да постигнат много. Проблемът идваше от това, че не се получаваше толкова добре, колкото ми се искаше. Асгард, рано или късно, щеше да е мои. Никой не можеше да ме лиши от правото ми над трона. Но вместо да следвам мечтата си се намирах пред дома на потенциална вещица, вероятно способна да... но не биваше да мисля така. Беше грешка да подценявам способностите си, почти токова груба, колкото и да подценявам противниците си. Трябваше да покажа най-доброто на което бях способен. И ако тя беше способна да ме надвие, това беше достойна загуба.
Огромният двор се запечата в главата ми и ако се наложеше да бягам, щях да знам на къде да хукна. Не ми беше никак приятно да мисля за потенциална загуба, но тя сякаш не напускаше главата му. Не можеше да си обясни кога е станал толкова параноичен. Дали присъствието на вещицата не беше докоснало някаква струна в него, която да го предупреди за потенциалната заплаха, която представляваше тя?
Преглътнах съмненията си и запомних присъствието на всеки храст и дърво и започнах в дъното на ума си да съставя план за потенциално отстъпление, точно, когато вратата се отвори и възрастен, но доста пъргав и жизнен на вид камериер или иконом, в елегантен фрак и мустаци на които би завидял всеки адмирал. Кимнах учтиво при поздрава му и му подадох палтото си. Имах сериозното намерение да оставя палтото си достатъчно дълго, че да попие от магията наоколо. Щеше да е разумно да науча повече за домакинката си по заобиколен начин. Не можеше и да ме вини, ако наистина беше моя "почитателка", щеше да оцени усилията ми.
Вече в нежната приемна стая, се поклоних, леко и елегантно, но без да я изтървам от поглед. Приближих се спокойно, като се постарах да не изглеждам прекалено нервен или несигурен. Честно казано, щом влязох, несигурността ми се изпари. Сега можех да седна на креслото срещу нея и да се отпусна. Усмихнах се в кум нея и подхвърлих сериозно.
- И аз се радвам, че дойдох. Добър вечер, Мия. Исках отново да ти благодаря за Норнския Камък, който ми даде. Изпробвах го и изглежда съвършено недокоснат. А аз повече от всеки друг оценявам честността, защото рядко я срещам.
Отпуснах се назад и по лицето ми се разля ехидната усмивка на владетел. Креслото беше удобно и можех да се настаня в него като в трон. Изправих гръб и си позволих да се наперя повечко.
- На какво дължа поканата обаче? С какво моят талант може да е полезен на някого като вас? Нашите пътища са толкова различни... а определено не ви липсва и прислуга...

by **Mia** Съб Апр 19, 2014 2:12 pm

Най-накрая всичко потръгна. Спря да я гледа така, сякаш му беше откраднала играчката, като се отпусна и заговори спокойно, интересувайки се от тяхната среща. Както винаги избързваше, но тя бързо пренебрегна това. Мъжете не бяха много търпеливи, той още по-малко, но му беше простено. Не всички имаха железни нерви като нея, а да не забравяме колко време й отне, за да се научи на спокойствие и търпение. Беше късно да превъзпитава него, но щеше да направи всичко възможно, за да му е от полза, било то и да се прави на негова учителка по маниери и обноски. Но, както вече казахме, за всичко си имаше време.
- Направо на въпроса? – попита тя, когато едно лъчезарно момиче се появи с огромен поднос, на който имаше точно шест чаши, и три кани с кафе, чай и мляко, както и разни други дребни нещица.
След като остави всичко на маста, се оттегли, а момичетата на Мия се заеха със сервираното. Най-близко седналата до Локи, високо и мургаво момиче на име Кена, се обърна с усмивка към него, като го попита какво ще желае. Наля в една от чашите кафе, като му го поднесе заедно с каничката мляко и захарничката, а след това се отдръпна и го остави на спокойствие. Нашето момиче не искаше никой да безпокои госта й, но въпреки това, младата красавица му хвърляше по някой скрит поглед. Като цяло всяка една от дамите й му се усмихваше галантно, но си личеше, че тя гледаше по малко по-различен начин на него.
- Прав си, както обикновено – започна тя, когато Алис й подаде чашата чай. Тя й беше най-скъпа от всички и затова обичаше да я държи близо до себе си – Но в този дом няма нито едно същество, което да ме превъзхожда. Бих желала да увелича броя на … приятелите си – да, това звучеше доста добре – Да знам, че мога да разчитам на някой, когато имам истинска нужда от помощ и съответно, той да разчита на мен. Имам достатъчно слуги, но те не могат да се справят с нищо, с което аз не мога. Не мисля обаче, че ти би имал проблем с каквото и да е било и точно поради тази причина, бих се радвала да имам някой като теб в кръга си от близки хора.
Вече трябваше да му е ясно за какво ставаше въпрос. Тя не искаше нищо от него, поне не и в момента. Нищо повече от това, което му беше дала – една честна дума и мила усмивка. Вярваше, че ако й позволеше, щеше да му покаже колко хубаво можеше да е приятелството между тях, но и до там щяха да стигнат. Тепърва се опознаваха, а дори и един бог не бе готов да се довери на същество, което не познаваше. Щеше да му даде тази възможност, щеше да отговори на всеки негов въпрос и щеше да направи каквото пожелае за него, само и само да му докаже колко предана и полезна можеше да бъде.
- Милейди – чу се гласът на иконома, който застана близо до него и заговори тихо, но въпреки това всеки можеше да го чуе – Вечерята е готова.
Беше малко късно за вечеря, но все пак не можеше да знае какво точно очакваше госта й от нея, затова се беше подготвила. Искаше да му покаже, че никъде не бе по-желан, отколкото в домът й и една добра вечеря, щеше да свърши работа. В компанията на нейните дами, всеки мъж се чувстваше добре почетен, а щом и тя беше там, то тогава можеше да се ласкае.
- Какво ще кажеш – попита тя весело и посочи към прехода за другата стая, на който нямаше врата – Нека вечеряме първо и после да говорим?

by **Loki Odinson** Съб Апр 19, 2014 2:43 pm

Погледът ми моментално изстина. Искаше да са приятели? Леко килнах глава на една страна и се подсмихнах с известно закачливо усмивче. Нима мислеше, че тоЙ самия би се решил да бъде приятел с някого? Приятелството предполагаше искреност, не и да...
Главата ми превключи на нова скорост и аз се усмихнах лъчезарно. Изглежда от мен се очакваше да бъда мил. Бях избързал. Реши да не дърпа дявола за опашката още. Не биваше да я предизвиква, а да я прикотква. Изглежда дългата изолация ме беше направила не само подозрителен, но и много, много несъобразителен.
- Не исках да бъда груб - продължих да лъчезарнича срещу нея, - Просто трябва да разберете, че кръга на приятелите ми се ограничава до нула. Оценявам жеста и го ценя повече от колкото можете да си представите.
Помислих за миг и започнах да увъртам по познатия начин:
- Но нека сме на ясно, че моето приятелство е такова, каквото можете да получите от мен. Очаквайте всичко, което Локи може да направи.
Преглътнах и се постарах да продължа да бъда сериозен и усмихнат едноврмененно. Лицето ми взе да се схваща.
Кафето ми беше горещо като пещите на Мадрипур. Притеснителното при него беше, че беше ароматно. Смъртните правеха особени напитки и обикновено се стараеха да ги съсипят по всевъзможни начини.
Изправих се при поканата за вечеря.
- С радост ще се присъединя към вас за вечеря, Милейди.

by **Mia** Съб Апр 19, 2014 3:28 pm

Не й каза нищо, което не знаеше. Не бе вложила никакви надежди в днешната среща, просто нямаше как тя да му се довери, без първо да му завърти главата. Да, имаше някакъв заден план, но не смяташе да го мами, както той сами си беше помислил. Просто щеше да му влезе под кожата, а това щеше да стане с неустоим чар, честност и преданост от нейна страна. Сам щеше да се предаде накрая и да я попита какво точно желае, че е готова на толкова много за него. Този ден щеше да дойде, та ако ще да е и след хиляда години. Нашето момиче нямаше сериозни планове за бъдещето, които да не включваха госта й, така че можеше спокойно да се отдаде на мисията си.
Учтивостта му беше излишна. Само хората, които й служиха я наричаха така, затова тя се усмихна благодарно и някак свенливо. Знаеше си мястото и бе наясно, че е под него, затова щом тя можеше да се обръща към него без учтива форма, то той въобще не трябваше да си прави труда да я ласкае. Самото му присъствие я караше да се гордее със себе си и с това, което успя да постигне още в първата им среща. Всяка друга дума можеше да бъде изречена с лъжа, да бъде казана просто така, колкото да й хареса. Действията бяха това, което я впечатляваха и бе сигурна, че същото важеше и при него.
- Ще ми позволите ли? – чу се нежният глас на Кена, която без никакво притеснение се приближи до високия мъж и го хвана под ръка – Трапезарията е на там.
Мия се усмихна доволно, като изчака няколко секунди и ги остави да тръгнат напред. Вярваше на младата изкусителка, която очевидно не само си вършеше работата, но и се наслаждаваше на компанията на Локи. Личеше си, че го гледаше с неприкрит интерес, а и за разлика от другите момичета, тя бе най-малко стеснителната. Те никога не биха си позволили това, без да бъдат поканени от самия мъж или от своята дама, но ето че Кена имаше кураж и желание, които й бяха напълно достатъчни. А и тази красива усмивка, едва ли щеше да остане незабелязана.
След като най-накрая стигнаха трапезарията, Мия седна срещу своя гост, до който Кена се бе настанила доста бързо. Една от другите й дами също запълни празното място до него, като останалите две, като разбира се една от които беше Алис, седнаха около нея. Никой нямаше да се чувства самотно, можеха спокойно да вечерят, да пият и да се забавляват. Само след секунда яденето започна да идва. Огромни подноси с плодове, зеленчуци, сирена и какво ли още не. Разбира се, имаше и едно голямо прасенце с ябълка в устата, патица с шоколад и мандарини и разни други дребни животни.

by **Loki Odinson** Съб Апр 19, 2014 4:55 pm

Настаних се на мястото, отредено от мен, пред трапеза, на която щеше да могат да пируват четири армии и една рота. Настаних се внимателно, следван от цяла кохорта момичета. Това беше особено. В Асгард никой не се опитваше да бъде възпитан. Тъпкането беше запазена марка на северните герой. А тук можех да се отдам на спокойствие и да ям цивилизовано. От друга страна бях заобиколен с момичета. Притеснителната липса на мъже беше очевидна. Като изключим иконома, не бях видял други мъже по пътя си насам. Заоглеждах се, дали не съм пропуснал някого. И моментално бях заслепен от жестока усмивка, толкова ярка, на фона на не особено светла кожа. Втренчих се в лицето на захиленото момиче, малко несигурен, какво точно се случва. Усмихнах се в отговор и потърсих с очи домакинята.
- Чувствам се поласкан, че ме каните на вечеря, но ако не е неучтиво от моя страна.... но имаш ли наоколо въобще някакви прислужници мъже?
Прозвуча малко гейски, да пита за мъже сред толкова прилично изглеждащи жени. Но това можеше да ме насочи към повече информация по отношение на домакинката ми.

by **Mia** Съб Апр 19, 2014 5:37 pm

Странно, но за пръв път от доста време, омайната Кена не можа да грабне интереса на госта ни. Е, не беше чак толкова странно, тъй като тъмнокосия едва ли се впечатляваше така лесно от жените на тази земя. Да, красавицата не беше обикновен човек, но пък и не беше нещо достатъчно впечатляващо за един истински бог. Затова и Мия се прокашля тежко, като събра внимание на всички на масата, а след това погледна строго към мургавото момиче, което веднага разбра намека. Реши повече да не досажда на Локи, като мълчаливо взе чашата с вино, която беше пред нея и просто загледа тихо.
Нашето момиче не желаеше да отегчава госта си и щом тази нейна дама не представляваше интерес за него, то нямаше да й я натрапва. В къщата имаше не едно красиво момиче, но със следващите си думи, красавеца я наведе на мисълта, че не момичетата го вълнуваха. Беше чула различни неща, но не винаги можеше да се вярва на слуховете, а и може би той не си позволяваше да показва желанията си публично. Разбира се, в този дом щеше да срещне дискретност и спокойствие, но все пак тъмнокосата бе длъжна да попита. Не искаше да направи някоя груба грешка, с която да го обиди и да оплеска всичко, просто защото не го бе разбрала.
- Предпочиташ мъже? – попита тя объркано и видимо изненадана, като не знаеше какво още да добави. Дори не изчака отговора му, като се обърна към иконома – Доведи момчетата – каза тя заповедно, а щом стареца напусна стаята, Мия се обърна отново към госта си – Ами не са много, но имаме няколко приятни и добре изглеждащи момчета.
Личеше си, че малко се притесни, не знаеше какво точно да каже и как да води този разговор, но искаше да му покаже, че това наистина не й пречеше. Тя не се интересуваше от сексуалната му ориентация и щом желаеше мъже, това щеше да получи. Никой нямаше да го съди тук, затова се опитваше да му се усмихне, макар и да не го разбираше. Това малко променяше плана … щеше а й е доста трудно да го омая, ако не изпитваше никакво влечение към представителките на нейния пол, но все щеше да измисли нещо. Сега единствено нещо, което я интересуваше, беше той да е доволен.

by **Loki Odinson** Съб Апр 19, 2014 5:58 pm

Замръзнах за момент, не сигурен, дали не е вид шега. Усмивката ми увисна, после посочих иконома рязко и заповеднически.
- Ако мръднеш, ще хербаризирам немъртвото ти тяло за отсрещната стена.
С приличието, характерно за всеки иконом, желязното спокойствие, което ги караше да влязат по време на наводнение и да обявят на своя господар :"Сър, Океанът желае аудиенция". Получих само едно "Много добре, сър" и остана на мястото си. Успял да предотвратя тази очевидна грешка, аз погледнах хладно дамата на чело на масата.
- Не искам момчета, благодаря, въпросът беше искрен и точен. Без намеци. Богът на намеците така и не стигна до двореца на Один. Просто съм любопитен защо дама с толкова придворни... не желае да бъде заобиколена от момчета, вместо от момичета. Освен ако не сте подготвила днешната компания само в мой интерес.
Постарах се да си придам самодоволен вид, заради плоскоглавата си шега, самочувствието на всеки на масата зависеше от това, най-вече на групата момичета, специално доведени за негово забавление. Идеята, че се отнася за мен всичкото това внимание малко ми вдигна гребена. Но нямаше да се поддам, сега щях да пусна "Несправедливо обвинен във хомосексуализъм мъжкар" моуд и да се възползвам максимално от него.

by **Mia** Съб Апр 19, 2014 6:23 pm

Добре, грешката беше нейна, щеше да си го признае, ако не се беше държал така грубо. Все още не му бе ала право да се разпорежда така с иконома й, но щеш да му го прости, стига само да не се разпореждаше с нея. Защо тя да е виновна, че той не можеше да подбира думите си както трябва? Въртеше женски номера не на когото трябва, правейки се на обиден, жертва или нещо от сорта. Как да го разбере човек, когато най-красивата от момичетата й го ласкаеше така нежно и приятно, а той само се дърпаше. Рано или късно щеше да си го помисли, без да му се налага да пита за мъже.
- Следващия път бъди по-конкретен – каза тя някак студено, все още обидена, че не оценяваше нищо от направеното тук, нито компанията, която му бе предоставила – Жена съм, нормално е да предпочитам да съм заобиколена от жена – започна да обяснява, вече много по-спокойно и дори след няколко секунди, щеше да му се усмихне, забравила за какво се беше ядосала – Но и не искам да те обиждам … просто мисля, че жените са много по-силни от мъже, най-вече заради това, че мислят повече, преди да вършат каквото и да е било. Нещо, за което се надявам, да е една от хубавите ти черти, което те прави едно невероятно изключение, в сравнение с другите мъже.
Отново се върна към милия тон и ласкателствата, но не така рязко и бързо. Не беше хубаво само тя да го ласкае, а той да намира за какво да недоволства, да я подозира и упреква. Не можеше ли просто да се наслади на всички и да приеме, че никой в тази къща не му желаеше зло? Очевидно това нямаше как да стане, така че Мия можеше да го приеме или да се сбогува с плановете си, които включваха Локи. За щастие, Алис веднага долови чувствата й и реши да вземе нещата в свои ръце, преди домакинката съвсем да си е изпуснала нервите, за което щеше да съжалява години наред.
- Колко дълго ще ни гостувате, г-н Одисън – попита тихо и галантно тя, за пръв път обръщайки се към госта.
Момичето знаеше отговора, беше го видяла вече. Разбира се, виденията й можеха да се изменят, спрямо това какви решения взимаха хората, от които зависеха, но това рядко се случваше. В повечето път беше напълно права, понякога реалността и виденията й леко се разминаваха, а изключително рядко, човек променяше мнението си в последния момент и объркваше красивата й главица. Не беше никак приятно изведнъж да те връхлетят един куп нови видения за живота на някой, който просто не знаеше какво иска.

by **Loki Odinson** Съб Апр 19, 2014 7:03 pm

Кимнах учтиво и се усмихнах:
- Простете грубостта ми, милейди. Нямам извинение за нея. Може да обвините баща ми за лошото възпитание, но мисля, че него съм си култивирал сам. Доказателство, че не винаги съм мисля, преди да действам. Предполагам, че е влиянието на околната среда.
Разперих ръце и обходих с широко хилене масата.
- Компанията на толкова много красиви дами може да замае и най-скромния мъж, независимо от способностите му. Все пак слабостта на всяка жена е конкретен мъж, докато слабостта на всеки мъж... е всяка жена, не съм ли прав.
Успокоих се и кимнах отново към домакинката си.
- И като в букет от най-редки и екзотични цветя, смея да кажа, че вие греете най-ярко сред тях. Така че простете ми, отново ще помоля, моето неволно изтърване.
Спокоен, че съм удържал фронта този път, се заех да разглеждам храната. Тук наистина имаше доста примамливи ястия. Смъртните вярваха, че валкирии и подобни маси ще бъдат в рая на Северния фолклор. Е, изглежда аз бях в рая на смъртните. Или ада?
Вдигнах глава към Дамата от дясно на Мия. Притеснително проницателен поглед и естествено изражение. Все едно че гледах руса сестра на Хаймдал.
- Честно казано, ще остана колкото нашата мила господарка разреши... Ако мога да си позволя волността да говоря от нейно име.

by **Mia** Съб Апр 19, 2014 7:48 pm

Ако продължаваше да я нарича господарка, щеше да се почувства наистина неудобно. Не искаше да го кара да си мисли, че тя не го оценява достатъчно, че той не е на нивото й и какво ли още не. Той беше нейния специален гост и така заслужаваше да се отнасят с него, а тя се бе хванала за най-малкото нещо, което не би трябвало да я ядосва. Съжали за тази своя реакция, след като толкова време се радваше на факта, че имаше търпение и здрави неви. Май отново трябваше да потренира, а за спасението на положението, трябваше да благодари на любимото си момиче – Алис.
Както винаги, тя успя да премине към по-приятна тема, може би бе видяла алтернативното бъдеще, в което с Локи се хващаха за гърлата и обръщаха всичко тук с краката нагоре. Какво ли щеше да прави без нея? Най-вероятно още нямаше да се е облякла и гостът им щеше да я чака с последни капки търпение в хола, където още нямаше да са му предложили нищо за пиене. Но нека забравим за това, след като имаше по-приятен въпрос за обсъждане – колко време щеше да ни гостува младият мъж. Ако зависеше от Мия, щеше да остане тук до края на дните си, затова с усмивка отвори уста, за да му отговори, но нейната любимка я изпревари.
- Сигурна съм, че тя би желала да останете тук завинаги – каза с невинна усмивка Алис – Както и ние – добави накрая, като се спогледа с момичетата, които се усмихнаха и подхвърлиха по един нежен поглед на гостът, с изключение на Кена.
Момичето все още се чувстваше неудобно, след като „господарката” й я скастри с поглед. Искаше й се отново да го заговори, да даде втори шанс на нещата между тях да тръгнат в добра посока, но знаеше, че не бива да прави това, за което изрично я бяха предупредили. Не искаше да си навлече ничии гняв, а знаеше колко важно беше всичко това за Мия. Друг беше въпроса, че и малко се нарани, когато той реши да я пренебрегне и да не й обърне никакво внимание, но не можеше да го вини. Не очакваше мъж като него да се трогне от една съвсем обикновена земна красота, която много други момичета притежаваха, но щеше да му покаже това онова, което да го впечатли.
- Винаги си права – отвърна нашето момиче на Алис, като нежно погали рамото й и отправи усмивката си към Локи – Можеш да останеш колкото пожелаеш. За мен ще бъде истинско удоволствие да си гост на този дом. И моля те, не ме наричай така. Ти си единствения тук, който може да се възприеме като потенциален господар.
Е, това не беше точно така. Мия се държеше господарски с всеки в тази къща, но не можеше да го направи и с него. Не го бе поканила, за да го прави свой слуга, войник или нещо от сорта. Макар че щеше да се зарадва много, ако един ден можеше да каже, че е равна с него. Но за сега щеше да го възприема като свой бог и щеше да го накара да се почувства така.
- Гостната е приготвена специално за теб. След като решиш, че искаш да се оттеглиш, една от моите дами, която решиш, ще те изпрати до стаята ти и ще ти помогне с всичко, от което имаш нужда – това звучеше доста … двусмислено.

by **Loki Odinson** Нед Апр 20, 2014 8:40 am

Усмивката ми си оставаше леко мрачна, но несъмнено чаровна, в рамките на разумното. Не биваше да оставя погрешното впечатление, че не оценява усилията на толкова много хора да го примамят. Едно от важните, неписани правила в надлъгването и заблуждаването беше, че ако противника се старае много, трябва да оцениш усилията му.
Разбираше оставаше въпроса да не е измама, което си беше равносилно на измама, ако си го очаквал и са те разочаровали. Но ако се заровя още в параноята, щях да полудея повече, от колкото съм се побъркал в момента. А аз си бях доста луд и докато го осъзнавах, можех да го контролирам.
Реших да поема в посока към отпускане и контрол на положението и се усмихнах на мургавото девойче до себе си. Девойче беше силно казано, но не исках да навлизам в подробности за възрастта. Земните жени не се гордееха с възрастта си, както валкириите. Ако ги изкараш по-възрастни - ги мислиш за бабички, ако ги изкараш по-млади - за деца.
Учтиво кимнах на момичето до себе си и си позволих да ѝ предложа вино от гарафата до себе си, стараейки се да бъда внимателен с нея и едновременно с това да не откъсвам поглед от домакинката си, за да не помисли, че я пренебрегвам. Може би не бях толкова добър, колкото си мислех.
- Не бих си позволил да прекалявам с гостоприемството на когото и да било, особено щом се познаваме от толкова кратко време. Предпочитам да бъда тук колкото господарката на този дом прецени, че е е разумно.
Използвах думата господарка в смисъла на владетелка на този дом. Тя нямаше власт над мен и изглежда не искаше власт над мен... за сега. Допълних собствената си чаша и я вдигнах за тост.
- За Мия, дамата която няма нужда от фамилия за да надмине боговете на Валхала... Особено в преценяването на достойните сред тях.
Не можех да пропусна възможността да се изфукам самия себе си. И нея, като ползвах себе си. Искаше да играе грубо по струната на четкането - аз не бях човека, който ще я спре.
- Ако мадам позволи да кажа, мисля,че мога да се завия сам, но непременно ще се обърна за помощ, ако се стигне до там.
По масата плъзна лек смях. Можех да си позволя волността да се шегувам, намазвайки острието на двусмисления намек за воденето до стаята с отровата на иронията, влагайки смисъла: "Знам какво намекваш и ако нямаш нищо против, ще се възползвам". НО завоалирано, така че да не може да използва факта срещу мен самия.

by **Mia** Нед Апр 20, 2014 11:45 am

Ласкателства се сипеха цяла вечер, като най-много бяха за Локи. Момичетата му с радваха почти толкова, колкото и самата Мия, която просто му се усмихваше и сякаш бдеше над масата. Не докосна храната нито веднъж, единствено виното, от което пи наистина много, но не й се отрази, поне не толкова, че да се забележи. Остана някак сериозна, сякаш беше на работа и ги вардеше, подобно на иконома, който за разлика от нея, бе вкаменил лицето си. От време на време се появяваше и онова лъчезарно момиче, което непрекъснато носеше нови ястия и махаше изядените или тези, които просто не се нравеха на госта. Но заобиколен от толкова весели красавици, едва ли беше забелязал и нея.
Настроението на Кена се върна бързо, веднага след като получи вниманието на красивия мъж, било то и за няколко секунди. Започна да се усмихва още по-широко, да се смее заедно с приятелките си, а виното накара лицето й да почервенее. Като всяко човешко същество, алкохола бързо й се отразяваше, но като всяка изискана дама, тя не си позволяваше да прекалени. За разлика от нея, на Алис и Мия въобще не им личеше, че бяха докоснали чашите си, но при тях бе напълно обяснимо. Другите две момичета пък се радваха изцяло на вниманието, което получаваха от тъмнокосия. Рядко имаха достойни гости, с които можеха така добре да се веселят и сега сякаш си наваксваха за последните десетина години.
Времето вървеше така бързо, когато всичко беше толкова приятно. Никой не осъзна колко часа бяха минали, но определено бяха доста, което накара домакинката да съжали иконома си. Не беше помръднал, затова тя най-накрая се обърна към него и го отпрати, както и останалите от персонала. Имаха достатъчно храна на масата, пиене колкото искаш, щеше да им стигне за идния ден, ако решаха да останат на масата. И без това на слугите щеше да им се наложи да станат рано и да почистят, тъй като нашето момиче не можеше да живее в кочина, а и не желаеше да прави лошо впечатление на госта си.
Но не бе така лесно за чевекоподобните на тази маса. Алис първа се предаде, като предварително се извини за отсъствието си и се оттегли към спалнята. Малко след нея, другите две момичета я последваха, като оставиха Кена, Мия и Локи съвсем сами на масата. Нашето момиче въобще не чувстваше умора, но желанието й да се оттегли и усамоти поне за час преди новия ден, я изгаряше отвътре. А и честно казано, не знаеше дали и той не седеше там, просто от уважение към нея. Грубо или не и тя реши, че е време да се отправи към спалнята си, оставяйки го в ръцете на Кена.
- Беше ми изключително приятно, но мисля, че е време и аз да си почина – каза усмихнато тя, като се изправи – Кена ще ти покаже стаята – допълни накрая, като видя широката усмивка, която малката се опитваше да прикрие, но не й се получи много добре.

by **Loki Odinson** Нед Апр 20, 2014 12:34 pm

Вечерта продължаваше в постоянно патово положение. Не мога да кажа, че не ми беше приятно, но през цялото време бях нащрек, разваляйки собственото си удоволствие. Все пак реших, че ако има нещо да става, ще го посрещна с вдигната глава, вместо само да се страхувам и за свое учудвано но и приятно изненадване, не се случи нищо. Мия може би не искаше да се възползва от него все пак. Което пак си беше известно разочарование. Но не можеше да ми се угоди.
Въпреки всичко, аз зарязах предпазливостта и се забавлявах на равно с останалите, изпитвайки непознатото до сега чувство за център на внимание. Винаги в сянката на баща ни и на по-големия ми брат, аз доста бързо влезнах в ролята на любимеца на компанията. Няколко прилични но хапливи шеги по отношение на хората, аз спечелих позиции и макар да се почувствах като един от тях (или е по-правилно да се каже една) не съжалявах. В крайна сметка стигнахме до кулминацията на вечерта, в която една по една те окапаха. Проследих ги с поглед, но не усетих тайни знаци, но да си призная, не се постарах много, между нас казано.
Когато дори домакинята ни реши да си ходи, аз станах и макар понапълнен с храна вино, се поклоних учтиво и едва-едва, за да запазя достойнство, но и да покажа уважението си.
Пожелахме си лека нощ и аз напуснах масата. Бях се ухилил, понеже за първи път буквално от векове, бях вечерял цивилизовано, без никой да бъде замерен с халба бира или недооглозгана кълка.
На горния етаж, аз открих стаят си, съпровождан от ухилената до уши Кена. Момичето беше праснало 3 чаши вино, гъсто и тежко като кръв. Сега можеше да съперничи по цвят дори на Хаймдал, но да сме честни, беше в пъти по-хубаво.
Гостната стая беше в доста по-изискан вид от колкото очаквах. Гардероб с размерите на стената от единия край, тежки завеси на прозореца и легло, което беше способно да побере цяла къща. Четирите колони на балдахина бяха дълги, резбовани и лакирани с тъмен лак, който правеше дървото почти черно. Обувките ми внимателно преминаха по мекия килим и аз замислено се втренчих в меката ленена или копринена тъкан на завивката. Топла през зимата и прохладна през лятото. Мия се беше постарала повече от колкото бях очаквал. Започвах да се съмнявам, че можеше да ме използва. Беше вложила повече лукс в две стаи от колкото Одиновия дворец можеше да предложи в осемдесет и седем зали и коридори.
Обърнах се към Кена и се ухилих малко детински.

by **Kenna** Нед Апр 20, 2014 1:14 pm

Вечерта минаваше така бързо и приятно, че Кена забрави къде се намираше и какво въобще се случваше с нея. Не само виното й влияеше така опиянително, а и прекрасният мъж до нея. Не можеше да откъсне поглед от очите му. Имаше нещо в тях, което просто я подканваше, хипнотизираше я и не й даваше грам спокойствие. Лицето й я беше заболяло от толкова усмивки, но как можеше да спре, след като само един поглед й трябваше, за да се усмихне широко. Не можеше да го обясни, това негово въздействие върху нея, но й допадаше, а и Мия щеше да остане доволна.
Разбира се, веднага щом тя се изправи и реши, че е време да се оттегли, гостът все същото решение. Знаеше, че не беше дошъл, за да види нея, но все пак й се искаше да открадне поне малко от вниманието му, докато бяха сами. Можеше би щеше да остане дълго и да й даде възможност да му се нарадва, но не бе готова да поеме този риск и да се прибере незадоволена в спалнята си. Въпреки всичко не каза нищо, а просто го поведе към гостната, като веднага щом влязоха вътре, го запозна с всичко, което щеше да му е нужно – банята, която беше само за него, крилото в гардероба, пълно с кърпи, минибарчето в стаята и още няколко глезотийки.
- Имали какво още да направя за Вас – попита тя все така учтиво, като му се усмихна нежно и галантно, чудейки се дали щеше да я отпрати или да продължи забавлението.

by **Loki Odinson** Нед Апр 20, 2014 1:32 pm

Трудно е да се каже, кой от двамата беше в по-несигурно положение. Локи, "бог" на лъжите, беше един от многото мъже, които губеха ума и дума пред момиче, особено хубаво и привлекателно като това пред него. То от своя страна, се мъчеше да му угоди всячески, дали по собствено желание или по заповед на господарката си, не можех да кажа.
Огледах се и започнах да си търся причина да я задържа. Неприятно ми беше да го почувствам или да си го призная, но малко ме беше шубе да остана сам. Не че се страхувах наистина, но имах чувството, че остана ли сам, ще скоча през прозореца и ще се окажа на другия край на деветте свята, преди да съм казал ананас. Втренчих се в момичето и реших, че е време да действам. Разперих ръце и започнах тихо:
- Мястото е наистина луксозно, но ми се струва някак... празно.
Преглътнах, актьорската ми игра поне беше на ниво.
- Срамота е толкова голямо легло да се ползва само от един човек. А и не ми се спи. Нещо от барчето? Последна чаша преди лягане може да ме унесе...?
Докато говорех, обикалях наоколо и уж неволно се подпрях на вратичката на шкафчето с алкохол. Движех се бавно и плавно, като на колелца, създавайки усещането за безтегловност. И бях искрен. Не можеше да лъжа непрекъснато, хората започваха да го очакват от мен.

by **Kenna** Нед Апр 20, 2014 2:25 pm

Млада, наивна и какво ли още не, но Кена не беше глупава. Разбираше от намеци и знаеше, че и двамата си мислеха за едно и също, но не й бе ясно защо той не казваше нищо по въпроса. Тя се притесняваше, това си беше ясно, но не чак толкова, че да не предприеме нещо, а и алкохола й помагаше доста. Чудеше се дали да го остави да протаква нещата, щом така му харесваше, все пак той беше техния специален гост, но колко дълго щеше да трае нейното търпение. Беше прекалено импулсивно момиче и когато искаше нещо, най-вече някого, се хвърляше с главата напред в неизвестното и се оставяше на течението да я спаси.
- Предпочитам да продължим с вино – каза тя, като го остави да се оправи сам.
Въпреки, че алкохола й беше повлиял отдавна, тя нямаше намерение да смесва питиетата. Чаша вино щеше да й се отрази добре, но този път реши, че няма смисъл да върши джентълменската работа. Остави го да се оправи, като така й обърна гръб, докато отваряше бутилката и наливаше във високите чаши. Но и тя не остана да седи просто ей така без да прави нищо – бавно и съвсем тихо разкопча ципа на роклята си, която просто се свлече в краката й, а вместо да я вдигне, Кена направи няколко крачки, като я подмина и се запъти към Локи само по бельо и високи обувки. Разбира се, можете да си представите реакцията му, когато се обърна с две пълни чаши и завари … това.
- Благодаря – каза съвсем спокойно тя, сякаш нищо не се бе случило и просто измъкна едната чаша от ръката му.

by **Loki Odinson** Нед Апр 20, 2014 2:44 pm

Обърнах се и започнах да размествам шишетата. Дори в това барче беше по-подредено от колкото можеше да се очаква. За това намирането на виното отне точно микро секунда, позволявайки ми да мисля значително по-малко време.
Нещата се нареждаха доста добре. Не усещаше капани, нито разочарования, не намираше нищо, което да го заплашва или да му вреди. Предполагам, че причината беше простата им липса. Беше глупаво, че се бях притеснявал толкова време за няма нищо. Избрах си две тумбести чаши и започнах да ги пълня, обливайки с въртящо движение стъклените им стени, за да изпълня празното пространство в чашата с аромата на напитката.
- Признавам, че от вина не разбирам, - започнах да лъжа безочливо, чувствайки се нормално за първи път от както бях пречукал членовете на Триадите в китайския ресторант, - но до колкото мога да преценя, това е същото вино...
Обърнах се за да видя, на приглушената светлина от прикритите с дантелени абажури лампи... ами какво да кажа. Замръзнах с чашите в ръце като щит от стъкло и вино. Стегни се, Локи, ако не можеш дори това да преминеш, какво остава за Трона на Асгард. Усмихнах се малко по-злобничко и закачливо от колкото беше приличано, при което лицето ми придоби малко жестоко изражение. Все едно щях да я коля, а не...
- Виждам, че се чувствате доста удобно, Кена. Надявам се, че ще си допаднем в удобствата си..
Какви ги плещех. Думите ми нямаха смисъл. Ако не беше виното и подобаващата усмивка, щях да се изложа, но камуфлажа щеше да свърши работа.

by **Kenna** Нед Апр 20, 2014 3:02 pm

Почувства се толкова горда със себе си, когато вия обърканото му изражение. Знаеше, че го е впечатлила и беше готова да продължи така цяла вечер – да го изненадва приятно. Но преди да направи каквото и да е било с него, просто му се усмихна, като докосна чашата си в неговата и я поднесе към устните си. Направи две доста големи глътки, след което се приближи максимално към него, като телата им се притиснаха, а докато го гледаше в очите, се пресегна и остави чашата си върху барчето. Не искаше да я счупи, а точно в момента възнамеряваше да прави неща, за които ръцете й трябваше да са свободни.
- Силно се надявам да е така – отговори му закачливо, като реши, че е време да напада.
Сложи ръката си на гърдите му, като бавно я вдигаше нагоре, без да я отделя от тялото му. Когато най-накрая стигна врата му, нежно го придърпа към себе си, тъй като дори и на тези токчета не бе достатъчно висока. Устните й се впиха в неговите, като вкуса му още повече я настърви и я накара да се притисне максимално в него. Езичето й нагло си проправи път към неговото, като започна да се върти и да доставя взаимно удоволствие. Тялото й веднага се възпламени и ако Локи най-накрая си позволеше да я докосне, щеше да го усети много добре. Все пак няма как да си с такъв мъж и да останеш безпристрастен.

by **Loki Odinson** Нед Апр 20, 2014 3:27 pm

Добре дошли в света на смъртните. Където е хубаво да си бог. Когато се приближи до мен, се почувствах като онзи старчо, дето държи плейбой. Оставих чашата си до тази на дамата и реших и аз да участвам. Може би беше искрено, но дори при докосването ни, не усетих лъжа. Изглежда на нея искрено ѝ харесваше, че двамата са заедно и не ставаше дума за заповед дадена от Мия. Сега, честно казано, не ми се мислеше за Мия. Е, мислеше ми се, но щеше да е върха на нахалството да поиска тройка още първата вечер. Всъщност, която и да е вечер. И то със една от "придворните дами".
Затворих ръце около нея и я притиснах в отговор, плъзвайки тънките си пръсти по деликатното ѝ гръбче, което буквално се събираше в дланите ми. Отвърнах на тази... доста искрена и гореща целувка, придърпвайки езичето ѝ на своя територия и започвайки да си играя с него доста по-нахално от колкото сигурно беше очаквала. Преследвах го, докосвах го, дразнех го и му се изплъзвах като не ѝ давах дори миг покой, нито яснота, напълно оставайки загадка какво ще направя след това там. Любопитството беше един от най-силните афродизиаци за жените. Гъделът на подсъзнанието беше важния в случая.
Ръцете ми внимателно продължиха надолу, после нагоре, приближавайки се ту към врата, ту към дупето, оставяйки дълги, горещи следи от меката част на пръстите си. Почти я гъделичках, наелектризирайки кожата до полуда.

by **Kenna** Нед Апр 20, 2014 3:42 pm

Не за пръв път я докосваше мъж, но само при мисълта, че беше истински бог, Кена направо полудяваше. Разтапяше се в ръцете му, напълно подвластна на желанията му, готова да изпълни всяко едно от тях. Затова реши да не изпитва повече търпението на който и да е било от тях двамата. Докато отвръщаше на настоятелната му целувка, ръцете й се спуснаха надолу, като ги накараха да се отделят поне малко един от друг. Бързо и нетърпеливо започна да разкопчава копчетата на ризата му, а щом стигна до последното, не качи ръцете си нагоре, а продължи в същата посока. Колана и ципа не се противиха дълго и сега оставаше само да махне този ненужен плат от красивото му тяло.
Започна със сакото, която подобно на нейната рокля, просто захвърли на пода. Ризата го последва само след секунда, но за панталона щеше да й се наложи да се постарае. Откъсна се от ласките му, като хвана ръба на панталона и заедно с него се свлече на долу, като най-накрая коленичи … очевидно не бързаше да се връща горе. Гледайки го право в очите, прокара език по издутите му боксерки, като се надяваше да срещне удоволствие в очите му. Но кой можеше да се наслаждава с всичките тези дрехи … не и тя. Още по-бързо се отърва от бельото му, като въздъхна с блаженство, когато видя какво се криеше там. Очевидно дължината не се бе отразила само на ръста му.
С усмивка продължи да му се наслаждава, отново използвайки устните и езика си, но вече се бе прехвърлила на различно място. Ръцете й плъзнаха нагоре по корема, като опипаха гладката му кожа, докато му доставяше това невероятно удоволствие, но някак не й се стори достатъчно. Затова най-накрая ги премести отзад, на хубавите му стегнати бузи и нарочно заби ноктите си в него. Бог или не, нямаше как да не усети това, а очевидно стана точно така, както тя искаше – Локи се изви, издавайки се напълно напред, като по този начин донесе неописуемо удоволствие и на двамата.

by **Loki Odinson** Нед Апр 20, 2014 3:57 pm

Учуден от развитието събитията, не можех да преценя, аз ли съм изостанал много от технологията на правене на любов, или момичето пред мен знаеше повече, от колкото предполагах. Действията ѝ ме оставиха гол, преди да успея да си кажа, че трябва да ѝ помогна, а да си призная, мозъкът ми работеше много по-малко и по-бавно от когато и да било. Не беше лошо да спре да мисли за малко. Беше отпускащо. Изглежда така се чувстваха тъпаците. Е, ако това е да си тъпак, нямах нищо против да премина в режим на Бог на Глупостите. Отстъпих, за да отритна долнищата си на страна. И тогава я почувствах там. Влудяващото нежно и влажно чувство на език, който се разходи по дължината на изправената ми мъжественост и закачливо подразни с връхчето си най-горната част. Ръце, които плъзнах по тялото ми, карайки кожата ми да настръхне и да стана още по-чувствителен, докато ме дразнеше с устни от двете му страни.
Извих глава назад и изстенах от удоволствие. Никога няма да спра да благодаря на Мия за това. Дали нямаше нещо като курс за тези неща. После сякаш го пое... не знам как го събра, но се почувствах страхотно. Топло и влажно и някак перверзно закачливо, карайки ме да се топя от удоволствие и да се притеснявам да нея нараня, от което още повече сякаш се покачваше адреналина ми.
А когато ме сграбчи отзад и засили темпото успях да пусна само едно едва приглушено стонче, което ме накара да ми се завие свят. Погледнах надолу и прехапах устна, търсейки погледа ѝ, докато, "най-после" както си казах тогава, не зарових пръсти в косата ѝ. Усетих как зъби леко ме одраскват и как езикът играе умело по мен, карайки ме да пулсирам като едно цяло сърце. Потреперих и се олюлях леко на мястото си. Трябваше да идвам по-често в Митгард.

by **Kenna** Нед Апр 20, 2014 4:39 pm

Не очакваше да му повлияе така силно, нито толкова бързо, но това разбира се прие като комплимент. Не знаеше как седят нещата с останалите жени покрай него, но се надяваше да му направи достатъчно добро впечатление, че да я запомни или поне да прави чести посещения на спалнята й. За мъж като него можеше само да си мечтае, затова и щеше да му се радва и отдава всеки път, когато й предоставеше тази възможност. Както самия той видя, тя не бе никак свенлива, а като се има предвид, че първия път винаги е най-притеснителен, само можеше да си представи какво щеше да се случва по-нататък.
Видя, че удоволствието му дойде малко в повече, поне за това положение, затова реши да прекрати за момент, като се изправи. Усмихна му се закачливо и нежно хвана ръката му, като заотстъпва назад, докато го дърпаше към себе си и двамата се приближаваха бавно към леглото. Усети завивката да докосва пръсците й, но вместо да седне, да легне или нещо от сорта, тя бързо смени мястото си с неговото. Избута го грубо назад, така че да падне, а след това и да легне, но краката му все пак да останат докоснати до пода. И след като на всички вече им беше удобно, тя зае старата позиция и отново започна да се наслаждава на мъжкото му достойнство.
Ноктите й леко закачаха външната страна на бедрата му, без да му причиняват болка … по-скоро го галеше, но вместо да го прави с върха на пръстите си, тя използваше красивите си дълги черни нокти. Но разбира се, той можеше дори да не усети това, тъй като члена му беше тази част от тялото, която получаваше най-голямо удоволствие. Кена не спираше да си играе с него, сякаш не можеше да му се нарадва, а може би имаше и известна доза истина в това. С такова удоволствие го поемаше, че бикините й бяха подгизнали. Нежното й цвете просто тръпнеше от нетърпение да бъде докоснато.

by Sponsored content

Mia's mansion

Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion

Re: Mia's mansion