Mia's mansion

Най-накрая останаха насаме. Не че трябваше да чака, за да се случи нещо подобно, но не бе много сигурна дали момичетата не му досаждаха или наистина се наслаждаваше на компанията им. И все пак не можеше да отрече, че тя също желаеше да прекара малко време с него, макар и да бе доста по-различно от времето, което той искаше да прекара с момичетата й. За разлика от тях, Мия не възнамеряваше да нарушава добрите им „приятелски” отношения по какъвто и да е било начин. Затова и не го заблуждаваше с влюбени погледи и фръцкане около него, както правеше Кена. За тази работа си имаше хора.
- Бил ли си някога на пиршество, организирано от хора? – попита тя, като най-накрая наруши тишината, но още преди да й е отговорил, премина към по-важната част на въпроса – Понякога могат да бъдат доста интересни и приятни. Имам покана за подобно събитие, на което трябва да се появя и се надявах да бъдеш мой ескорт. Обещавам, че няма да ти е скучно.
Усмихна се галантно, не до толкова, че да изглежда отчаяна или молеща се, но достатъчно, че да му подскаже, че ще й бъде много приятно, ако той се съгласеше да я придружи. Разбира се, това беше част от плана й да го издигне на пиедестал, но все пак реши да не му го споделя, тъй като очакваше да е доста скептичен, когато чу думата „хора”. Нейните познати обаче не бяха обикновени хора и можеха да са в полза на всеки техен „приятел” и Ад за тези, които са решили да вървят срещу тях. За щастие, подобно на нея, Локи можеше да симулира симпатии, стига да получаваше някаква изгода.
- Добро утро! – чу се задъхания притеснен глас на Кена, която тъкмо се бе появила.
- Кена! – сопна се ядосано нашето момиче, като нямаше как да забележи, че не се бе сресала и измила още, а стоеше тук … най-вероятно се притесняваше за закъснението си, но и немарливият й вид беше непростим – Имаш нещо в косата – каза през зъби Мия, като момичето докосна главата си и осъзна, че косата й стърчеше в доста различни посоки.

Никак не й хареса намесата му, но не можа да изрази недоволството си спрямо това. Ако беше ядосана на някой, който беше направил нещо грешно, най-вече ако беше от слугите или хората, живеещи в къщата й, имаше пълно право да го смъмри и какво ли още не, а гостът не трябваше да изявява каквито и да е претенции, но май сега нямаше да се получи. Не искаше да се кара с него, а доколкото забеляза, той беше готов да защити Кена, така че едва ли имаше някакъв избор, освен да остави нещата просто така. Но ако още веднъж я видеше в този вид, направо щеше да я изхвърли. В този дом имаше само перфектни жени, а според Мия перфектността беше въпрос на избор.
- Разбирам – каза все още недоволно тя, но все пак уважи старанието му – Кена, качи се в стаята си и се оправи – ето го и заповедния тон – Ще те чакаме след петнадесет минути в стаята на г-н Одисън.
Момичето напусна на секундата, докато все още имаше тази възможност и се втурна към спалнята си. Гостът можеше и да не знае каква ставаше Мия, когато не я слушаха, но малката определено беше наясно как седяха нещата. Нямаше никакво желание да си навлича гнева й отново, затова не й бе възразила нито веднъж последната половин година и нямаше никакво намерение да го прави. Но за щастие, красавицата не мислеше да е толкова лоша с Локи поради две причини – той не й беше в категорията и все пак беше тук, за да го носят на ръце, а не да се създават конфликти.
- Извинявам се за това – каза най-накрая тя, след като й поотмина – Обичам реда и не мога да се сдържа, когато бива нарушен.

Всъщност се радваше, че Кена му бе направила по-голямо впечатление и нямаше просто така да я отметне като вече използвана. Не, че я притесняваха чувства й или нещо подобно, тъй като никоя самоуважаваща се дама, не би подарила сърцето си на бог на лъжите. По-скоро й допадаше идеята, че можеше да я използва като … убедително средство. Ако на Локи не му допаднеше някоя нейна идея, със сигурност малката щеше да го убеди, че има и положителни неща в цялата тази работа. Но все пак разчиташе повече на собствените си умения, отколкото на това, което Кена можеше да постигне с подмазване, фръцкане и други методи.
- Не се притеснявай за това – отговори най-накрая, като макар и да й беше неприятна намесата му, не бе готова да я пренебрегне – Мнението ти е важно за мен и вярвам в преценката ти. От сега нататък, всички ще изпълняват командите ти, сякаш са дадени от мен.
Не й допадаше идеята някой да командва в нейния дом, но искаше да му покаже лоялност, доверие и всичко останало, което тя изискваше от него. Щом щяха да градят „приятелство” бе време да го накара да спре да се чувства като гост, след като му предложи да остане колкото пожелае. Този дом щеше да бъде и негов, докато не решеше нещо друго, а Кена … ами нека кажем, че щеше да му е любовница, докато той не решеше да я смени. След като тя щеше да иска нещо от него, бе в рамките на нормалното да му даде първо, а това беше най-малкото, което можеше да направи за него.
- И се надявам, че нямаш нищо против да използваме стаята ти целите си. Нека кажем, че … ще преминеш през едно леко преобразяване. Момичетата имат доста добър вкус, така че се надявам да ни се довериш – усмихна се мило тя, като му намигна закачливо – Започваме когато кажеш! – и го остави сам да реши. Много лесно щеше да си проличи, ако го беше страх или й нямаше доверие.

Най-накрая! Самата тя бе започнала да губи търпение, но не желаеше да му дава зор или да прекъсва закуската му. Въпреки това, бе от онези доста подредени хора, които имаха график за целия ден, като го изпълняваха много стриктно, за да успеят да свършат всичките си задачи. Не обичаше просто да стои и да губи време, затова винаги щом беше свободна, намираше какво още да свърши и заради това цялата тази ситуация малко я изнервяше. Не можеше да командва него и да го кара да се съобразява с графика й, затова непрекъснато му правеше намеци за нещата, които тя желаеше да се случат, както стана и в момента.
- Ти водиш – каза закачливо тя, след като се изправи, тъй като отиваха към неговата стая – И не се притеснявай. Сигурна съм, че нашите празненства могат да ти харесат много повече, като разбира се зависи и от хората, които ги организират. Аз, разбира се, ще бъда с теб през цялото време, така че едва ли има какво да те притеснява. Сигурна съм, че обстановката ще ти хареса и ще се отпуснеш до така степен, че ще забравиш, че си заобиколен с хора.
Тръгнаха бавно и спокойно към спалнята му, като тя му обясняваше за прекрасната вечеря, на която щяха да присъстват. Беше по повод избирателната кампания на един доста важен за Мия политик, но тя реши да му спести подробностите за сега. Тепърва щеше да го изненадва, затова реши да остави малко и за по-късно, като по този начин задържаше интереса му и събуждаше любопитството. Но преди да й е задал какъвто и да е било въпрос, те стигнаха до стаята му, където момичетата вече го чакаха, а Кена стоеше с чаша гореща напитка в ръка, която подаде на Мия и смирено се отдръпна.
- Това е за теб – каза спокойно тя, като му подаде чашата и кимна към един голям козметичен стол, който бяха сложили по средата на стаята. Приличаше на онези, на които сядаш, за да ти правят прическата и педикюра – По-добре седни и после го изпий – посъветва го накрая, като всички търпеливо изчакаха да направи това, което му беше казано.

Видя, че доверието му започна да се изпарява доста бързо, въпреки че седна на стола. Все пак не отпи от чашата, а реши да се поитересува какво точно имаше вътре и това беше въпроса, който Мия се надяваше да избегне. Не очакваше да му допадне отговора, но и нямаше никакво намерение да го лъже, тъй като това не бе начина да градят доверие. Щеше да му се наложи да й се довери, но се надяваше да минат без въпросите и да останат просто с крайния резултат, но очевидно щеше да си остане само с надеждите. Щом желаеше, щеше да разбере, а сега единственото, което искаше от него, беше да не реагира остро на думите й.
- По-голямата част от това е приспивателно – каза съвсем спокойно, сякаш това се очакваше – Достатъчно силно, за да приспи и теб за поне дванадесет часа – щом щеше да му казва истината, то нямаше смисъл да крие подробностите – Останалата част ще промени някои генетично заложени в тялото ти неща, като цвета на косата, на кожата и тн. Общо взето, ще те направи по-човекоподобен, но само на външен вид. Няма да повлияе на силите ти, нито на божествената ти генетика, като дори ефекта ще отмине след не повече от три седмици. Разбира се, цялата процедура при преобразяването е доста неприятна и болезнена, затова се ще е най-добре да не си в съзнание, докато всичко това се случва. Има разни билки, така че да, можеш да го наречеш чай.
Говореше толкова спокойно, сякаш му казваше, че това е най-обикновен чай и просто описваше билките в него. Разбира се, отвътре направо изгаряше, чудейки се каква щеше да бъде реакцията му. Дали нямаше да откачи заради дързостта й и да нанесе сериозни щети на прекрасната й къща и верните й дами, които седяха пребледнели като статуи. С изключение на Алис разбира се … тя знаеше какво точно щеше да направи той и в този момент на Мия й се прииска, да можеха да си говорят телепатично, но както всеки останал в тази стая, щеше да почака, за да разбере какво щеше да се случи.

Гордееше се с напредъка, макар и да не бе много сигурна дали го правеше заради доверие или имаше някаква друга цел. Важното беше, че щеше да постигне своята цел, макар че както казахме, ползата беше и за двамата. Разбира се, той щеше да премине през неприятната процедура, не че и тя не бе претърпяла подобни неща в името на висшата цел. Всеки трябваше да се жертва по някакъв начин, а за щастие тя щеше да направи всичко, за да направи това неприятно изживяване, заслужаващо си. Но нека да не политат от сега в облаците, имаше доста работа за вършене.
- Не знам, ти ще ми кажеш – отговори му весело, като забеляза, че започна да премига изморено и да се клатушка леко – Това е първата подобна отвара на Кена.
С две думи, ако нещо се объркаше, тя щеше да е виновна. Никога до сега не бе правила точно тази отвара, затова и все още гледаше притеснено към отпуснатото тяло на богът. Той беше така дълбоко заспал, че едва ли усети, когато косата му започна да капе, след това зъбите и ноктите, а кожата му падаше като обелка от презряла праскова. Беше отвратителна гледка, която със сигурност нямаше да е никак приятна, ако той беше буден, да не споменаваме, че можеше да доведе до някой друг емоционален взрив. Но цели три часа по-късно, след като бе останал едва ли не на кокал и голо месо, всичко липсващо започна да се появява от нищото.
Прекрасна мека кожа, с много лек и едва доловим тен покри лицето му и се разпростря надолу по тялото. Косата, израсна заедно с леко набола брада и не много дебели вежди в един доста интересен нюанс, между кафявото и рижавото. И всичко, започна да се появява, докато пред тях вече седеше отново онзи доста привлекателен мъж, в една нова изненадващо добра форма. Изглеждаше малко по-възрастен, което за сметка на това му придаде и доста елегантност, но имаше какво още да се поработи по него.
След като почистиха тялото му от всичко изпадало, оформиха ноктите, брадата и косата му, можеше да се каже, че е готов. Дрехите не бяха лоша идея, но нямаше да им е много лесно да го обличат в това състояние, затова просто напълниха гардероба със стилни костюми и тук таме някое друго дънки и кожено яке. Оставаше само той да одобри цялата тази промяна, но за целта трябваше да се събуди, затова все така гол като новороден, го оставиха в леглото и го завиха, като Кена легна до него и търпеливо зачака събуждането му. Другите решиха да напуснат стаята и да му дадат няколко минути уединение, в които щеше да се запознае с новото си „Аз”.

Беше доста скучно да чакаш така добре упоен човек да се събуди, затова и Кена не можа да издържи през цялото време. Беше подремнала малко до него, беше погледала телевизия, беше почела също, но той така и не се събуждаше. Дванадесет часа бяха минали и то отдавна, тъй като стана и време за лягане, което я накара да се попритесни дали не бе объркала нещо с отварата. Беше я страх да признае съмненията си пред Мия, която изглеждаше пък напълно спокойна, сякаш нищо не се беше случило. Това спокойствие я притесни за момент … дали не беше сложила още нещо в отварата, без никой да разбере?
Излезе от стаята, като се върна в собствената си спалня и започна да разглежда различните книги, които бе наследила от семейството си. Не намираше грешка в това, което беше направила, но все пак се чувстваше зле и се чудеше как ли и той щеше да реагира, когато се събудеше. Беше много подло от страна на самодивата да остави момичето само с него, при положение, че беше простосмъртна. Ей сега можеше да се събуди и да й смачка вратлето, затова и реши да се върне с лек подкуп. На един поднос нареди малко плодове, месо и хляб, като добави огромна кана с вино. И готова да ги остави на нощното му шкафче, надявайки се да се зарадва като ги види, тя с изненада го намери прав пред гардероба.
- Буден сте? – каза с леко объркване тя, като се поклони бързо и едва доловимо, след което сведе виновно глава към таблата с храна, и изчака близо до вратата реакцията му. Ако беше ядосан, поне можеше да се опита да бяга.

Изглеждаше доста по-спокоен отколкото очакваше, което я накара да се усмихне или може би бяха думите му. Не очакваше да й се зарадва, затова и направи светеше от щастие, като се опитваше да го прикрие, но не й се получаваше. Харесваше го доста и това си пролича още при първата им среща, а тази промяна във външния вид не можеше да промени и това. Харесваше го и дори го намираше за доста привлекателен в момента, макар че й беше някак странно и все още не можеше да свикне. Изглеждаше доста по-нормален и земен, но реши да му спести тази подробност, тъй като доста лесно можеше да я приеме като обида.
- Изглеждаш странно – каза тя с една виновна усмивка – Но ми харесва страшно много – прошепна накрая, сякаш казваше някоя голяма тайна – Нося ти храна. Доста време проспа и предполагам, че имаш нужда да хапнеш нещо – продължи вече по-спокойно, като обърна разговора на „ти” и тръгна с подноса към терасата, на която имаше маса със столчета и шезлонги – Ако желаеш, може да хапнеш навън, тъй като долу е мъртвило. Всички спят, но аз ще остана да ти правя компания.
Беше около почти три през нощта, като единствено Мия седеше бъдна, чакайки гостът й да се събуди. Разбира се, Кена щеше да я уведоми за случилото се, след като се погрижеше за Локи и се убедеше, че всичко е наред. Затова отвори широко вратите на терасата и лек полъх нахлу в стаята. Остави подноса на масата и цъкна няколко лампи, като се върна в стаята и го приближи най-накрая. Сложи ръка на бузата му, проверявайки да е добре, като го гледаше някак притеснено, сякаш беше болно куче.
- Как се чувстваш?

Не й стана много удобно от въпроса му. Какво можеше да каже – Мия е гадна кучка и ме тероризира, а после какво ли щеше да стане, ако разбереше за тези нейни думи. А и нещата не седяха точно така, но Кена се чувстваше малко неудобно да сподели цялата истина с него. Не, че го криеше … ами всъщност го криеше, но като един доста горделив човек, той можеше да разбере, че тя се опитваше да запази достойнството си пред него. Нямаше желание да му разказва много за себе си преди да заживее тук, дори нямаше желание да си спомня, затова се бе провъзгласила за нов човек и нямаше смисъл да гледа назад. Съответно господарката на този дом се явяваше нещо като нейна майка.
- Не – каза спокойно тя, като продължи да го оглежда като някоя медицинска сестра – Беше доста доволна, когато отварата си свърши работата и забрави за всичко останало – една широка усмивка се появи на лицето й, все пак се беше справила – Би трябвало да се почувстваш по-добре, след като поспиш още малко. Чувството е по-скоро от приспиването, отколкото от цялата трансформация. Направих доста силна отварата, достатъчно за да приспи смъртен за цял живот, тъй като не бях много сигурна дали ще ти подейства. Ако искаш мога да ти донеса някое лекарство или да намеря рецепта за нещо, което ще те накара да се почувстваш по-добре.
Личеше си колко загрижена беше за него и това нямаше нищо общо с Мия. Тя й казваше какво да прави, но никой не можеше да я накара да се притеснява за него така, както в момента. Искаше да му е добре, не й харесваше да го гледа така и щеше да направи всичко, за да го предразположи. А и изглеждаше малко блед … след като направиха тази трансформация, подобно на хората, всяка емоция започна да се изписва на лицето му и сега приличаше на болен човек.

Руменината се разпръсна бързо по лицето й, а тя свенливо сведе поглед надолу. Не знаеше с какво бе заслужила тези комплименти, това внимание от негова страна и всичко останало, но им се радваше. Имаше чувството, че всички тези пеперуди в корема й я караха да не яде или може би не й оставаше време от толкова бдене над него, докато спеше. Звучеше ужасно зле, поне за нейното положение, но точно в момента не можеше да му обърне внимание и просто продължаваше да въздиша по него, без да се интересува дали той щеше да погледне на нея като на равен, когато и да е било.
- На мен ми харесваш всякак – прошепна нежно тя, като се надигна и докосна съвсем леко устните му със своите. Обичаше вкуса на круша, който правеше устните му още по-сладки, но имаше още малко работа, преди да се отдаде на каквито и да е било удоволствие – Трябва да отида при Мия и да й кажа, че си буден.
Нямаше нужда да се обяснява повече. Беше й заръчано да направи нещо и колкото и приятно да й беше тук с него, трябваше да изпълни задачата си. Щеше да се върне след няколко минути, ако разбира се той я искаше, затова стана бързо от стола си и тръгна по самата тераса, към спалнята на Мия. Нямаше дори да се изгуби от погледа му, освен ако тя не решеше, че иска да поговори насаме с нея, но знаейки колко мразеше да я безпокоят вечер, това едва ли щеше да се случи. Затова просто почука на стъклената й врата, като остави Локи да похапне на спокойствие, без да се притеснява за маниерите си, тъй като сега беше сам.

Разговора премина доста бързо, чак изненадващо за Кена. Както винаги, заръките бяха да го предразположи, да направи всичко, за да му е удобно и какво ли още не, което тя отдавна си знаеше, а и правеше без да й кажат. Затова когато най-накрая беше свободна, се върна припкайки обратно, като го завари да стои до парапета. Усмихна се мило, тъй като й допадаше гледката и не нямаше предвид звездите, затова се приближи бавно и тихо, опитвайки се да не развали уединението му. Ръцете й плъзнаха неочаквано по тялото му, като се сключиха отпред на корема му, а тя докосна с устни гърба му.
- Кой е готов за масаж? – попита закачливо, като започна да прави кръгчета около пъпа му.
Беше в настроение да го глези, както винаги, макар отново да нямаше много сили. Не беше много честно така все по това време да оставаха насаме, но не беше и той виновен, че до сега бе спал. Въпреки всичко, щеше да изпълни всяко едно желание, преди да си легне, защото се надяваше и той да изпълни едно за нея – да я остави да поспи в прегръдките му. Беше й толкова приятно да се намира в ръцете му, че просто не можеше да обясни какво удоволствие му носеше това, но защо трябваше да говори и обяснява, когато можеше просто да се отпусне и наслади.

Ако продължаваше да я кара да се изчервява, щеше да се пръсне и да стане на кетчуп … или като онова, в което се бе превърнал, докато спеше. Всички бяха на мнение, че бе най-добре да не му казват какво точно се беше случило, тъй като едва ли щеше да му стане приятно, но на нея сякаш не й пречеше. Беше някак странно, но виждаше в него нещо съвсем различно, което другите момичета не можеха да видят, най-вече Мия. Тя го уважаваше и се отнасяше доста добре с него, както с почти никой до сега, но не го приемаше така, както Кена. За нея бе много по-различна висша форма на живот и това нямаше нищо общо с факта, че беше бог.
- Както пожелаеш – каза закачливо тя, като ръцете й се спуснаха от кръста надолу и стигнаха до стегнатото му дупе, което сграбчиха.
Усмихна се похотливо, като се надигна на пръсти и отново го целуна, но този път малко по-дълго и отдадено. Беше готова да му направи един много дълъг и успокояващ масаж, но ако той желаеше да докосва тялото й, коя бе тя че да му откаже. Всъщност и двамата щяха да спечелят, независимо кой щеше да е масажиста и кой само щеше да се наслаждава, защото както за него, така и за нея бе истинско удоволствие да го докосва. А и нямаше търпение да разгледа новото му тяло от близо. Току виж се е появила някоя малка бемчица, а всички знаем какво се прави с бемчиците – целуват се.

Любопитството започна да я гложди – какво ли щеше да я прави в банята? Искаше да знае, но сега, когато вече не се чувстваше длъжна да му робува и да се съобразява с всяка негова прищявка, реши че може да си поиграят. Тя щеше да бъде едно много непослушно момиче, а той нямаше да се държи като ядосан бог, а щеше да се усмихне широко и да я напляска. Да се чуди човек от къде й идваха тези неща на ум, макар че имаше само едно логично обяснение – той предизвикваше подобни помисли. Искаше й се на го бутне на леглото и да повтори предната вечер и всъщност нищо не й пречеше да го направи.
- Не мисля, че ще стигнем до банята – каза похотливо тя.
Възползва се от факта, че бяха невероятно близко до леглото, като той отново беше с гръб към него и сега можеше просто да го бутне. Това крехко момиче събра доста сила, като успя да повали един бог, който най-вероятно не бе пазил много равновесие, но все пак се почувства горда със себе си. И преди да е помислил дори да се изправи, набра полата си, скочи отгоре му и го възседна. Започна бавно да развързва корсета си, чийто връзки бяха от предната страна, а очите й го обхождаха така закачливо.