Mia's mansion

Такива обрати обожаваше, като всяка жена. Обичаше да й се обръща внимание, да я задоволяват, но най-хубаво беше, когато е взаимно. Затова го остави да я подразни, виждаше че това му харесваше повече, отколкото наистина да й достави удоволствие, но не можеше така цяла вечер. Предприе нещо, което можеше и да не му допадне, затова се надяваше, че не прекалява – вдигна се още по-нагоре, като коленичи от двете стани на лицето му и така му даде възможност да се наслади на вкуса й, без да се напряга. А това, което тя усети, бе подобно на онова замайване, което му причини, докато още стоеше прав до барчето.
Реши да не прекалява, не знаеше колко му харесва, затова най-накрая се върна в скута му, като се наведе и го дари с една много страстна целувка. Отърквайки най-нежната си част в члена му, той можеше да усети колко мокра беше и как просто тръпнеше да го усети дълбоко в себе си. И така умилквайки котенцето си там долу, най-накрая го усети на правилното място и бавно започна да се отпуска върху тялото му, като усети как леко навлизаше.
Нямаше много време и възможност за плътски удоволствия, тъй като почти не излизаше от къщата, а той можеше да познае това по стегнатото й тунелче и сладки звуци, които издаваше. Беше набръчкала чело, но побърза да прикрие леката болка, като продължи целувката и несъзнателно започна да скубе косата му. Разбира се, не си позволи да прекали, макар че в момент на възбуда, човек не осъзнаваше какво точно прави. Но щом най-накрая навлезе докрай в нея, тя се отпусна и започна да се движи палаво върху него. Първо така почти легнала, притиснала се в тялото му, а после се изправи в седнало положение и започна да подскача върху члена му, докато гърдите й не щръкнаха извън сутиена.

И двамата се стараеха повече, отколкото беше нужно или просто не можеха да се наситят един на друг. Всичките тези целувки, ласки и погледи бяха повече от нажежаващи, а в комбинация с действията им, можеше направо да ги побъркат. Затова Кена отдавна бе спряла да мисли, да разсъждава над нещата и въобще да напряга мозъка си излишно. Сякаш го бе изключила и сега единственото, което й правеше впечатление, бяха големите му ръце, които очевидно се наслаждаваха на меките й гърди. Не можеше да я пусне дори за секунда, което я караше да се чувства още по-желана и разбира се по-горда със себе си.
Всичко беше така приятно, че главата й бързо се завъртя и всичко около нея сякаш се движеше … сякаш стените щяха да паднат върху тях и да ги смачкат. Но това сякаш не й направи абсолютно никакво впечатление. Тя просто затвори очите си, като отвори сочните си устни и застена нежно. Усещането бе несравнимо и със сигурност щеше да закрещи след малко, но все още се опитваше да се сдържи. Не искаше да свърши прекалено бързо, преди да е успяла да го задоволи, а вече усещаше онази тръпка, която бързо се покачваше по гърба й и й подсказваше, че е време да се отпусне и да се наслади максимално.
- Не мога повече – призна си тя – Не издържам …
И едва бе казала това, когато изведнъж лицето й се промени в някаква смесица между невероятно удоволствие и изненада. Беше ококорила очи, а устните й бяха широко отворени, сякаш щеше да крещи, но от тях не излизаше и звук. Задържа се секунда две, като изведнъж започна да мига, погледа й да се премрежва и най-накрая просто затвори очите си, като дълбок оглушителен стон огласи цялата къща. Беше толкова силен, сякаш се сдържаше от години, но и не само това й се беше отразило така. Нежното й тяло затрепери, като започна да губи равновесие, но продължи да се движи върху него, тресейки се цялата от удоволствието, което сякаш не спираше.

Не можеше да се осъзнае, беше толкова хубаво, че цялата стая й се въртеше и едва запазваше равновесието си. Но защо трябваше да се бори с това, което усещаше, след като вече бяха свършили и сега бе онова време, в което можеха просто да се отпуснат и да се насладят на случилото се. Не бе честно само той да си лежи, затова Кена се надигна леко и легна по гръб, залепена до превъзходния бог, от който още не можеше да затвори очи. Беше изморена, вече усещаше колко й се спеше, искаше просто да затвори очите си и да се отпусне, но как можеше да го направи, като знаеше какво красиво същество имаше до себе си.
- Беше невероятно – прошепна нежно тя, като бе обърнала само лицето си към него и се усмихваше. Но нямаше как да знае дали и за него бе така невероятно, както на нея й се стори, затова добави – поне на мен.
Искаше й се отново да го докосне, току що се бе откъснала от него, а вече искаше да усети кожата му. Не се сдържа. Бавно плъзна ръката си по външната страна на неговата, като леко започна да я пренася отвътре, пръстче по пръстче. Но щом усети меката му длан, просто преплете пръсти с неговите и най-накрая се отпусна. Затвори очите си и последната минута започна да се явява пред погледа й и да я кара да усеща всичко отново и отново. Сега осъзна, че беше направила проста грешка – не беше невероятно, беше божествено. Нещо което никой нямаше да може да й даде, освен той самия, затова можеше само да се моли, че му е харесало достатъчно, за да я пожелае отново.

Беше толкова нежен и невероятен, че вече с чудеше, дали това беше истина или отдавна бе заспала и сънуваше най-прекрасния сън. Но щом вкуси устните му за пореден път, осъзна колко реално и в същото време невероятно беше това, което се случваше. Едва успя да отвърне на целувката му, тъй като устните й се изпънаха в широка искрена усмивка, за която само той и ласкателствата му бяха виновни. Каквото и да казваше, това неземно удоволствие се дължеше и на двама им, затова не му позволи да й прехвърли цялата вина. Но задълженията й все още не бяха свършили, затова щом целувката прекъсна, тя се изправи.
- Отивам да приготвя ваната – каза мило тя, като се наведе и го целуна за пореден път, но не посмя да се задържи дълго, защото знаеше, че няма да стане скоро.
Остави го да си почине, като пусна единствено горещата вода, която веднага започна да пълни ваната. Разрови се из тоалетката, като извади някое друго бурканче с ароматни соли, розови листенца за вана, които се разтваряха напълно във водата и какви ли не други глезотийки. Не забрави и пяната, от която добави толкова малко, а само минута по-късно, една педя гъсти ситни балончета плуваха по повърхността. И докато водата се покачваше, нашето момиче извади около двайсетина ароматни свещи, слагайки ги навсякъде, където й паднеше. Ето това беше идеално.
- Идваш ли? – попита го тя закачливо, като само се показа на врата и изчака реакцията му.

Кена го погледна объркано, тъй като очевидно не бе очаквал това, а може би и не го искаше. Ядоса се, че не го попита, преди да направи каквото и да е било, може би желаеше просто да си лежи в леглото и да не прави нищо. Разбира се, тя и тук щеше да се погрижи за всичко, но все пак не можеше да бъде сигурна дали идеята му харесва. Красивата му усмивка успя да я успокои малко, а тя просто отстъпи леко, като кимна към ваната и го остави да се настани. Следеше го с поглед, докато се излягаше в горещата вода, но вместо да се присъедини, тя застана зад него и коленичи на студения под, все така голичка.
- Водата добре ли е? – прошепна нежно тя, като той можеше да усети колко близо беше.
Това, че на нея й харесваше да се къпе в гореща вода, не означаваше, че на всеки му допада, а тя определено искаше всичко за него да е идеално. Затова го остави да помисли над въпроса й, като тя хвана меката гъба и ръцете й изведнъж се появиха над раменете му. Едната, с която държеше меката гъба, се потопи във водата, докато другата остана на гърдите му. От толкова пяна, едва успяваше да види тялото му, като хвърляше любопитни погледи през рамото му, но бе далеч по-приятно да си го припомни с допир. Затова започна с нежно галене, като разнасяше пяната по тялото му и по-скоро се наслаждаваше на това, което усещаше, отколкото да го къпеше.

Явно не бе успяла да го умори достатъчно. Той все още я желаеше, което я караше да се възгордява, но и от една страна да недоволства. Харесваше й това, което правеше с нея, толкова че просто не можеше да се опише, но хората със сигурност имаха повече биологични нужди от боговете и една от най-голяма бе сънят. Въпреки всичко, тя не каза нищо, като му позволи да направи каквото пожелае с нея и разбира се, остана приятно изненадана. Нежната ласка притъпи умората и разпали тялото й, което доведе до несъзнателни действия.
Мек пламък се появи сякаш от нищото, като една от свещите започна да гори, после още една и още една, докато не осветиха банята в топли жълти оттенъци. Добре, че не бяха в спалнята … току виж направила някой пожар, отдавайки се на удоволствието.
Но тя все още не осъзнаваше случващото се. Затворила очи, просто обхождаше тялото му с длани, като притискаше гърди към раменете му. Харесваше й да го усеща така, но много добре осъзнаваше, че той не би гледал на нея, като на някакво дълготрайно обвързване. И може би това беше нещото, което правеше всичко толкова прекрасно – ценеше всеки момент, сякаш беше последен, защото не знаеше кога всичко щеше да свърши … а тепърва започваше.

Не можеше да го разгадае. Бе свикнала да разпознава мъжете и желанията им, като дори той не бе толкова труден … по-скоро не можеше да повярва на това, което му се искаше, но си замълча и се наслади на момента. Нежен смях огласи банята, когато той я вкара във ваната, но щом се излегна, всичко стана съвсем различно. Тялото й се отпусна максимално върху неговото, като пяната почти го бе покрила, а меката светлина от свещите огряваше само най-високите точки, показващи се на повърхността. Но тя не обръщаше чак такова внимание. Отново бе предпочела да затвори очи и да отпусне глава на рамото му, сякаш така нещата ставаха още по-невероятни.
Думите му й харесаха, затова като послушно момиче, тя направи каквото й беше казано. Отпусна се напълно, като това я направи още по-чувствителна на допир и не можеше да се обясни колко приятно се усещаха сега устните му. Подобно на спокоен сън, когато усещаш нещо странно, нещо което те връща към реалността и осъзнаваш, колко е приятно да те събудят с целувки. Но вместо да се разбужда, Кена започна да се унася все повече, като тялото й се отпускаше напълно върху това на Локи. И не след дълго, диханията й станаха по-спокойни, по редки и всичко, което бе присъщо на един заспал във ваната от умора човек.

Беше сигурна, че Кена можеше да се справи с всеки мъж, а думите му само затвърдиха нейните мисли. Рядко чуваше някой да говори така, най-вече един бог, но нашето момиче притежаваше нещо, което скосяваше краката на всички мъже. Е, това щеше да я направи по-милостива. След като се беше справила така добре с предразполагането на госта им, то можеше да си почине още няколко часа, но ако скоро не слезеше при тях, Мия нямаше да остане така спокойна и добронамерена. Тук имаше ред и обичаше всички да го спазват. Щом тя беше отишла на закуска, то едва ли имаше уважителна причина която и да е била от дамите й да отсъства.
- Повярвай ми, знам точно колко талантлива е – каза доволно тъмнокосата, макар да си мислеше за друг от нейните таланти, кой съвсем скоро щеше да сподели с него – И мисля, че може да ти е от полза.
Много хора я подценяваха, но Мия се бе научила, че не можеше да си позволи подобно нещо, нито с враговете, нито с приятелите. Криеше момичето тук от скоро, но вече бе наясно със способностите и силата й, които не бяха никак малко. За една млада вещица, беше доста добра с магиите, отварите и абсолютно всичко, което знаеха старите „занаядчийки”. Причината може би бе в огромния й род, в който всички практикуваха магията или в купищата книги, които предците й бяха оставили. Нямаше голямо значение, стига само да използваше силите си в полза на нашата красавица, а не срещу нея. Тя не обичаше да си цапа ръцете, дори да върши и простичка работа, но това съвсем не означаваше, че не умееше това и онова.
Мия замълча и дълго време остана така, като просто наблюдаваше обстановката отстрани. Гостът й забавляваше момичетата, на които не по-малко им допадаше всичкото това внимание и нещата, които правеше той. И на нея й хареса … макар че все още имаше съмнения, които я караха да се надява, че той не беше някакъв клоун, който знаеше да прави само фокуси. Едва ли това щеше да й помогне, но както винаги, не правеше прибързани заключения, а просто си водеше бележки. Но определено имаше какво да направи, за да изглежда малко по-нормално, поне извън този дом.
- Не искам да бъда прекалено дръзка – прекъсна го тя по средата на представлението – но си мисля, че за да потръгнат нещата, няма да е зле да направим някои промени – това едва ли щеше да му хареса, но да си признаем честно, не можеше да се разхожда из улуците на града с Локи, бог от друга планета – Нека кажем, че това е едно от многото неща, които бих могла да направя за теб, стига само да ми позволиш – да, ако си мислеше, че прави това за него, щеше да е много по-лесно. Макар, че реално погледнато, това всъщност щеше да е неговия плюс. Тя се вписваше идеално в обстановката, беше негов ред.

Това мина по-добре, отколкото очакваше. Предполагаше, че щеше да я засипе с въпроси, да се противи и всичко, което беше правил до сега, но най-накрая имаха някакъв прогрес и то доста по-рано, отколкото някой беше очаквал. Знаеше, че щеше да срещне трудности с него, но колкото по-рано ги изгладеха, толкова по-добре и за двамата. Тя се стараеше изключително много, колкото и трудно да й беше, затова оценяваше и неговото старание, което бе една наистина приятна изненада. Всичко това предизвика нежна и съвсем искрена усмивка на лицето й, която не можеше да се пропусне.
- Радвам се да го чуя – каза тя с неприкрито задоволство – Ако желаеш, може да започнем след закуска … или когато прецениш за добре.
Реши да запази цялата процедура в тайна, тъй като възнамеряваше да го изненада, ако той й позволеше, разбира се. Работата беше там, че дори тя не знаеше, дали изненадата щеше да е приятна или лоша за него, но имаше само един начин да разберат. Трябваше да преминат към действие и колкото повече възможности й даваше, толкова по-бързо тя щеше да спечели доверието му. Ако той наистина можеше да й е от полза, тя беше готова да направи всичко за него и за каузата. Все пак, верните войници бяха тези, които са най-добре облагодетелствани. Затова и Мия се стараеше толкова много. Едно нещо щеше да поиска, но нямаше да бъде никак малко.

Имаше нещо подозрително в това негово спокойствие. Такава параноя, такова черногледство, че сега си беше направо неестествено за него да се държи така. Въпреки това, Мия не възнамеряваше да се оплита в мрежите на собствената си несигурност, както правеше той, затова прие всичко като едно добро започване на деня. Ако той не беше готов да го приеме така, това си беше изцяло негов проблем, макар че всъщност можеше да се превърне в проблем и за всички смъртни същества в тази къща. Е, да се надяваме, че нямаше да избухне така лесно, ако случайно нещо не му допаднеше от плана на нашето момиче.
- Оправи стаята на гостът ни и приготви всичко нужно – каза тя на иконома, който май беше по-наясно със случващото се и от самия Локи.
Мия беше планирала дълго това, макар че се надяваше той сам да се погрижи за тази част, но уви това не се случи. Трябваше да му даде малко начален старт и щеше да седи зад него и да го побутва към правилната посока, като някоя майка, докато той сам не започнеше да го прави. Имаше безкрайно търпение и огромно желание да се издигне в очите му, като се надяваше, че нямаше да се възпротиви, че щеше да наруши съня на Кена. Знаеше, че е останала да спи в леглото му, но това можеше да го прави и някъде другаде. Нашето момиче имаше да върши по-важни неща, така че на малката щеше да й се наложи да я разбере.
Без да каже нищо повече, Алис веднага реагира, знаейки какво се очакваше от нея. Обожаваше я! Знаеше всичко, виждаше различни възможни варианти на бъдещето и за разлика от другите момичета, не чакаше да й казват какво да прави, ами просто бе наясно с това, което щеше да остави Мия доволна. Затова стана, като се извини на гостът и тактично привика и другите момичета, които трябваше да й помогнат, за да бъде всичко готово. Всеки имаше своята роля и докато до една я изпълняваха, Мия щеше да е доволна.