Restaurant "Relax"

Беше сигурна, че имаше някакви проблеми със слуха, защото не можеше да повярва, че точно той щеше да каже подобно нещо. Нима Локи отказваше властта, която просто му бе дадена, защото можеше да се изложи, както да изложи и Мия? Той да не би да се шегуваше с нея? Тя му даваше нещо, което не бе готова да сподели с никой друг, а той се дърпаше като опарен. Не можеше да разбере какво точно искаше. Не очакваше мъж като него да се примирява с ласките на една жена и това да му е напълно достатъчно, но първото впечатление не винаги беше вярно. Тя нямаше да се занимава с него, ако знаеше, че ще удари на камък толкова бързо.
- Моля? – попита объркано, като му даде шанс да поправи казаното, разбира се омайвайки го още малко – Няма да се научиш с гледане. Сам си казвал, че хората се нуждаят от някой, който да ги командва и не виждам защо не желаеш това да бъдеш ти. Спокойно, аз ще съм с теб непрекъснато, но няма да те оставя просто да стоиш и да гледаш как стават нещата … все пак, не мислиш ли, че е време да потренираш малко за истинския трон – да, това трябваше да провокира някаква искра в него – Все пак, зад всеки велик мъж се крие по една силна жена.
Смигна му закачливо, като се обърна към Филип, който сякаш по команда закима одобрително. Какво друго можеше да направи? Но той най-добре от всички знаеше какво е Мия да седи зад него и да му помага във всяко едно начинание, докато не дойде момента, в който сам може да помогне на себе си и на нея, разбира се. Локи беше прав, нямаше безплатен обяд, все някога щеше да се поиска нещо от него, но ако му помогнеше да постигне всичко, което искаше, това което тя желаеше, щеше да е просто една песачинка в морето. Както вече споменахме, тя не правеше услуги, с които задължаваше всички към нея … тя правеше приятели и съвестта на всяко едно същество й даваше много повече. Всеки гледаше да се измъкне от дълговете си, но никой не бягаше от приятел, който ти е помагал до самия край.
- Не го мисли толкова. От доста години съм тук и не мисля да ходя никъде още много време. Ще имам възможност да създам и десет империи, но все пак внимавай – каза подсмихвайки се накрая, като се обърна отново към Банкс – Е, мисля че това е повод да извадиш хубаво шампанско … имаш нов шеф.

Преди да се е наложило да повтаря, Филип стана от масата и тръгна към бара на ресторанта, за да изпълни желанията на бившия си шеф, докато Локи все още обмисляше офертата й. Но и двамата знаеха, че дори и да не приемеше сега, рано или късни тя щеше да го убеди и пак щяха да дойдат до този момент, който обаче щеше да има различен край. За щастие, нямаше да й се налага да продължава, тъй като той доброволно се съгласи, макар и да не изглеждаше много щастлив, което малко я подразни. Знаеше, че гордостта му имаше нещо общо, но сам човек не можеше да завладее нищо, а тя му даваше нужното, за да прави каквото реши … поне за сега. Разбира се, имаше неща, които нямаше да му даде.
- Не мисля, че имат право на избор – каза весело тя, когато видя шампанското да се приближава към тях – Вече може да ни оставиш сами – каза тя на Банкс, като след секунда се осъзна и се обърна към Локи – Извинявай, ще ми е малко трудно да свикна.
Въпреки, че тя и Филип бяха на ясно кой точно дърпаше конците, Мия не искаше да се пречка в командването на богът. Разбира се, това тук не беше нищо, но ако му отнемеше удоволствие да се разпорежда с хората си, сякаш те живеят за да му служат, то какъв беше смисъла да му дава това. Знаеше, че щеше да се пристрасти от първата секунда и това да засили жаждата му за власт, която и без това не беше малка. Но ако се налагаше, тя щеше да поеме нещата под свои контрол, макар че се надяваше да не се стига до там. В противен случай нямаше да има никакво желание да му помага да завладее които и да е било свят.

Щеше да го научи на каквото пожелаеше, а ако не можеше да се справи, то със сигурност Кенна щеше да намери доста интересен начин да привлече вниманието му и да обясни нещата. Разбира се, Мия не го причисляваше към онези глупави мъже, които полудяваха покрай някоя жена и се превръщаха в неин роб. Това може би щеше да й е от полза, ако самата тя бе решила да завърти главата на Локи, но все си мислеше, че властта щеше да му подейства много по-силно от някаква си жена. Малката вещица беше само за забавление, като разбираше не забравяше, че можеше да гледа на нея и като на потенциална заплаха, но докато не се оплескаше всичко, не възнамеряваше да взима каквито и да е мерки.
- Защо не продължим празнуването в колата – предложи тя, но вместо да дочака отговор, се изправи и взе бутилката, оставяйки чашите – Лека нощ, Банкс – завърши мило, като ги остави насаме, а тя се отправи към изхода.
Не знаеше дали той въобще възнамеряваше да се възползва от нещата, които му беше дала, но нямаше да му диша във врата, за да разбере. Остави го насаме със таласъма, който все още се чудеше какво се беше случило и какъв беше този палячо на име Джейсън, който щеше да се разпорежда с живота му. По един или друг начин, тя щеше да разбере какво се е случило, затова спокойно се качи в колата, като остави бутилката на седалката до себе си и зачака търпеливо нейният скъп приятел да се върне. И все пак се надяваше да е по-скоро, защото й беше малко скучно сама на задната седалка.

Не се изненада особено, че не се забави дори и за секунда, но реши да запази мислите си за себе си и да спре само да се изтъква. Вместо това, изчака новият й приятел да се настани в колата, като тя отвори едното крило мини барчето, което беше пълно с най-различни неща. Чашите бяха допре прикрепени към стените му, така че да не се счупят, а за бутилките имаше меки легълца в дъното му. Но тъй като алкохол вече имаха, тя просто извади две високи кристални чаши и му ги подаде. Разбира се, не искаше да отрепе някой, затова се обърна към шофора си.
- Карл, би ли отворил шибидаха, моля те.
Само след секунда, голямото прозорче на капака на лимузината се отвори и Мия насочи гърлото на бутилката към него, като започна да развива телчето около тапата. Секунда по-късно, шампанското гръмна, като тапата изхвърча навън, а пяната започна да облива дългите крака на тъмнокосата. През смях, тя хвана една от ръцете на Локи, в която държеше чаша и нежно обви пръсти около неговите, като я придърпа към себе си, така че да не олее и него. Когато най-накрая напълни и двете чаши, напитката се успокои, затова тя остави внимателно бутилката на седалката до тях и се обърна отново към него, като взе едната чаша.
- За новата ти придобивка – каза тя, като надигна леко чашата, но не побърза да отпие – И очаквам в най-скоро време да си утроил това, което аз имам.
Искаше да му покаже, че не го правеше просто ей така, а имаше някакви надежди, че той щеше да успее с всяко начинание. Дори не бяха надежди … по-скоро убеждения, затова когато шофьора се обърна към нея и я попита на къде да кара, тя отговори:
- От сега нататък, ще питаш г-н Одисън!

Казино? Това я изненада, но реши да не коментира избора му, защото това можеше да го наведе на мисълта, че тя не одобряваше и съответно налагаше мнението си, което въобще не беше така. Щом искаше да отидат там, за нея нямаше никакъв проблем, тъй като дори беше подходящо облечена за подобно място … не че тя някога се обличаше неподходящо за изискани места. Но очевидно нещо го притесняваше и в началото малко я обиди, сякаш се беше омазала по време на ядене и някой й казваше, да вземе най-накрая да се избърше. Затова и смутено остави чашата си върху барчето, като се наведе и взе една салфетка, с която небрежно започна да бърше все още стичащата се пяна по краката й, като натиска оставяше леки червени следи от грубата хартия.
- Не мога да направя нищо по въпроса – каза тя относно лоялността, като не го погледна, а продължи да се бърше грубо, само и само да изпълни по-бързо желанието му – Това, е нещо, за което ще ти се наложи сам да се постараеш.
Нали и без това искаше някакво предизвикателство, а не всичко да му идва наготово? Това щеше да е най-голямото предизвикателство за него. Можеше да пречупи духа им, да влоши живота им и да ги накара да го слушат, но тя се опиташе да му покаже, че имаше много по-лесен и ефективен начин. Никога нямаше да спечели уважението и лоялността им с лошо, затова беше време да обърне монетата и да пробва с нещо различно. Малко разнообразие не вредеше на никой.

След като целите й крака станаха червени, със залепнали по тях влакна от салфетката, Мия реши, че можеше да спре. Остави смачканото парче хартия върху мини бара, като все още леко засрамена, седна нормално, така че да можеше да покрие поне бедрата си, които точно в момента не изглеждаха така очарователно, както на нея й се искаше. Все пак, не можеше да се суети цяла вечер, а и какво имаше да се притеснява, след като очевидно Кена му бе завъртяла главата и той въобще не я поглеждаше. Това не трябваше да я притеснява, но за една самодива, която караше мъжете да се влюбват в нея само с думи и нежни ласки, можете да си представите колко трудно й беше да приеме факта, че предпочитаха някакво си неориентирано момиченце пред нея.
- Напротив, идеята ми допада изключително много – каза някак дистанцирано тя, като отново взе чашата си и най-накрая отпи от нея – Ще ми е приятно да те видя в действие. Знам, че само си играеш с момичетата, а и те лесно ти се връзват, най-вече като им се усмихнеш.
Така си беше. Направо се разтапяха и трите, докато Мия и Алис просто следяха положението и също се радваха. Кена, разбира се, хвърляше по някой злобен поглед на приятелките си, макар че не можеше да каже нищо, най-вече ако той предпочетеше някоя от тях. Въпреки всичко си знаеше мястото, макар че нашето момиче се притесняваше, че целеше нещо съвсем различно, а и нейната лоялност можеше да я загуби най-лесно. Нямаше нищо по-силно от истинската любов, най-вече за едно младо момиче като нея, а за жалост това не можеше да й забрани. Щеше да я остави да се опари и сама да научи урока си, но ако Мия го отнесеше заради нейните игрички … тогава щеше да я научи на друг урок.

Не разбираше, защо все се дърпаше. Не искаше да бъде груба, но той все се переше и не правеше нищо друго, освен някакви си циркови номера, на които дори момичетата й не се връзваха, но пък се забавляваха. Не мислеше ли, че е време да й покаже на какво беше способен или всъщност това беше всичко, което можеше? Не, щеше да го провокира, защото вече не бе чак толкова сигурен, че това наистина беше мъжа, когото тя търсеше. Ако брат му беше лесен за поквара, щеше да се захване с него, но великата му любов към онази жена, щеше да попречи на плана й.
- Аз не обичам да гледам – каза предизвикателно тя, но не спря до там – Предпочитам да действам и ако нямаш нищо против, възнамерявам да поиграя малко.
Ако той искаше да седи и да гледа, нямаше нищо против. Можеше да се научи на нещо, най-вероятно на малко кураж, защото напоследък това нещо липсваше. Толкова бе параноясал покрай нея, че се държеше като някоя бабичка, която си стиска чантата в градския транспорт, вместо като мъжа, за когото всички говореха. Щеше да е малко странно, ако накрая се окажеше, че Мия има по-големи топки от неговите, но май точно натам отиваха нещата. Както бе казвала много пъти по-рано, нямаше да се занимава с него, ако не мислеше, че той е над нивото й, но вече започваше да се съмнява.

Най-накрая чу това, което й се искаше и остана много доволна. Покерът издаваше много неща за хората, които не можеш да научиш току така, а тя желаеше да научи, ако въобще ги имаше. Това, което й казваше Кена, не я удовлетворяваше като информация и не знаеше дали причината беше в нея или той наистина се държеше така около красиви жени. Подобно на него и тя предполагаше, че той крие нещо, но нямаше намерение да параноясва и да откача, в желанието си да разбере какво точно беше. Рано или късно щеше да изплюе камъчето или другата възможност – тя щеше да го хване в крачка.
- Ще е истинско удоволствие да имам достоен противник – каза тя, като му даде да разбере, че не мислеше просто да се гледат един друг … нямаше да е така забавно.
Желанието й да го победи се засили, така че тази вечер можеше да очаква най-лошите номера от нея. Да, тя беше много добра в тази игра, дори когато не лъжеше, но тази вечер не възнамеряваше да се сдържа. Щеше да извади всичките си трикове и дано той не я подценяваше, защото в такъв случай, щеше да го хване неподготвен. Искаше да победи, не защото той е бил разсеян и не е следял играта, а защото я бива в надлъгването и маменето, достатъчно за да излъже него. И после се съмняваше, че тя му е фенка … приличаха си повече, отколкото личеше на пръв поглед.

Не разбираше за какво й намекваше, докато не каза направо идеята си, която малко я изненада и дори успя да я смути. Вярваше в себе си, но все пак имаше само рокля и бельо, а той сако, риза панталон, бельо … вратовръзката броеше ли се? Е, щом и чорапите се считаха за дрехи, значи и тя трябваше да се брои. Мамка му, той и тях ги имаше, а тя щеше да е чисто гола само след няколко входа … не беше никак честно така, но мисълта за предизвикателство я възбуди. Да, възбуди я и не й позволи да се откаже, още преди играта да е започнала. Щеше да го остави чисто гол и да го накара да ходи така от алеята пред къщата до стаята си.
- Карл – каза тя високо, а шофьора намали, като погледна в огледалото за задно виждане – Спри на първия магазин, от кой може да си купим карти.
Да, отиваха към казиното, но нямаше желание който и да е било да я гледа гола, защото ако тя загубеше, щеше да го понесе мъжки и да му остави дрехите си, каквито бяха и правилата на играта, макар че това беше една от любимите й рокли. И какво, имаше още много, а докато не изкарваха партито от колата, всичко щеше да е наред. Все пак щеше да е много добре, ако можеше да се напие и да забрави за срама си, в случай че се стигнеше до там. Само хабеше хубавото шампанско, като ставаше въпрос за истински купон, но не беше тя виновна, че тези обикновени човешки напитки не можеха да й подействат. Едва ли нещо можеше, освен може би някоя от отварите на Кена.

Не го беше виждала така развълнуван и чак се стресна, когато изхвърча от колата, още преди да е напълно спряла. Карл се обърна и погледна въпросително Мия, а след секунда двамата се засмяха и шофьора отново върна вниманието си към пътя, макар и да не караше. Знаеше, че шефката му не обичаше да бъде притеснявана, но просто нямаше как да не сподели този момент с нея. Разбира се, замръзна веднага щом Локи се върна и отново подкара колата към казиното, точно както му беше заръчано, макар и да бе наясно, че нямаше значение на къде щеше да кара, защото така или иначе нямаше да влизат вътре.
- Защо си толкова сигурен, че аз ще бъда голата? – попита закачливо тя.
Докато той се занимаваше с картите, тя напълни отново чашите, като се премести на другата седалка и се опита да се извърти така, че да бъде срещу него. Нямаше да е много честно, ако някой успяваше да види картите на другия, макар че не беше много сигурна дали Локи нямаше някоя способност, което можеше да му помогне в това начинание. Все пак се надяваше да не прави такива неща, макар че самата тя щеше да лъже и мами. Тя не играеше за забавление, тя играеше за победа и щеше да я има. Той щеше да бъде нейният трофей, а и дори никой да не научеше, той никога нямаше да забрави тази негова загуба.

Взе картите си от него, като им хвърли един бърз поглед, но нямаше нищо особено. Това си бяха карти за отказване, дори и преди смяна, но тя знаеше няколко човешки трикчета, а той за неин късмет не бе наясно с почти нищо човешко. Затова и щеше да се възползва, удряйки го в слабото му място, като съвсем спокойно му подаде само две карти, сякаш всичко си беше наред и останалите й до една бяха съвършени. Не беше важно само да имаш добра ръка, а и да излъжеш противника си, че е така или че нямаш, ако случая беше обратен. Няма значение обаче какви карти имаше тя, защото той щеше да вижда само хубавите.
- Залагам роклята си – каза тя, преди да вдигне картите си и се надяваше той да знае какво означава да залагаш на сляпо.
Ако искаше, можеше и той да заложи нещо, преди да види неговите, но ако ги погледнеше и желаеше да продължи, щеше да му се наложи да плати залога й двойно. Ако искаше да го бие, това беше единствения начин, защото не беше честно той да има два пъти повече дрехи, а и нямаше да е добре, ако пък тя печелеше абсолютно всеки път. Щеше да му даде роклята си, колкото да му замаже очите, а ако го беше срам да се прибира така в къщата, дори щеше да му разреши да я облече. С тази красива фигура, определено щеше да изглежда зашеметяващо и доста интересно.

Нямаше нищо против да вдигат залога, но тъй като тя нямаше толкова много за залагане, не можеше да си позволи да продължават така, а в случай че загубеше, нямаше никакво желание това да става наведнъж. Имаше да запази поне малко, за да може да си върне позицията, макар че ако брояха „богатствата” им, тя по принцип си беше по-назад. Все пак се замисли – за две раздавания можеше да изравни силите, затова се усмихна и без повече притеснение реши да отговори на залога му.
- Плащам със сутиена си и не искам повече карти – каза тя, като го погледна сериозно.
Беше сложила край на залозите, след като му плати и вече чакаше да види картите му, като разбира се, щеше да го остави да смени, ако имаше нужда. Тя беше доволна от своите, които бяха два попа и всичко останало различно, като по принцип никой не би залагал така сериозно на тях, но тя просто се усмихна лукаво, като ги сложи с лице към седалката. Отпи от шампанското, си докато чакаше момента, в който той щеше да свали сакото и панталона си, но ако трябваше да е честна, най-много искаш да види как сваля вратовръзката си. Това я възбуждаше невероятно много в един мъж.