That didn’t happen, of course. Things never happened the way I imagined them

by **.alaska.** Нед Май 11, 2014 1:38 pm

|| name ;; alaska young

|| age ;; 19

|| race ;; human with gif

|| gif ;; time travel

|| fc ;; jenna coleman

Момичето надарено с невероятна красота, чар, сексапил, и прекрасни и игриви зелени очи можеше да приличаше на ангел, но в душата си беше същински демон, който не спираше да се забърква в неприятности и глупости. Макар и не особено висока, но за сметка на това много стройна, брюнетката винаги успяваше да се забърка в нещо, от което накрая страдаше най-много самата тя, но заради ужасния си инат никога нямаше да се признае за победена. Под крехката си и невинна външност, облечена в секси дрешки, не се криеше кучката, в която се беше превърнала, а всъщност едно малко крехко и много наранено момиченце. Цялото и бунтарство и злоба се дължаха на нещата които беше преживяла и които я бяха променили прекалено много.
the best and the worst day in her life

Прекрасен януарски ден. И да бъдем по-точни. Денят е 9-ти януари. Един обикновен ден още в самото начало на годината, който щеше да промени целия живот на едно малко деветгодишно момиченце, обичащо бели маргаритки в косата си.
Нека първо да разкажем, защо това беше най-хубавият ден в животът на малкта и крехка госпожица Аласка Йънг. Всичко започна с една прекрасна разходка в зоопарка, за която малкото момиченце беше умолявало отдавна. Най-после се случи и майка и я заведе там. Беше толкова прекрасно и интересно, че дори не можеше да се опише с думи. Всичко беше като в един вълшебен свят, съставящ се само от животни и тях двете. Малкото момиченце беше впечатлено от маймунките, колкото и глупаво да беше това. Дали защото беше просто малка или защото беше любопитна, или просто защото беше по-различна? Никой не знае. Но факт беше, че това беше нещото, което я беше впечатлило най-много там. Нито лъвовете, нито тигрите можеха да се сравнят с тях. Цялото преживяване беше като неземна приказка, която не трябваше да свършва... но всичко хубаво си има своя край. Точно както и този прекрасен ден.
След като се прибират от "пътешествието", малкото момиченце се качва в стаята. Опиянена от всичко се замечтава, когато изведнъж чува някакъв шум. Слиза по стълбите и вижда майка си, лежаща на земята и получила нещо като гърч. Момиченцето се вцепенява и просто не знае, какво да прави. Не се обажда на 911, не започва да вика за помощ. Просто абсолютно нищо, освен да е вперило поглед в лежаща си майка. След малко гърчовете спират. Тогава малката Аляска си мисли, че майка и се е оправила и и няма нищо. И може би просто спи или си почива. Дори не осъзнава, че е вперила поглед в мъртвата си майка. Прекарва така няколко часа. Без да каже нищо, без да мръдне. В пълна тишина. Тишина, обвила не само цялата стая, но и цялата къща.
Малко по-късно се прибира баща и. След първоначалният шок от гледката, той започва да обвинява дъщеря си - че не е направила нищо, че просто е седяла и гледала, че просто тя е винова за всичко. Но каква вина можеше да има точно пък тя?
we're all stories in the end, just make it a good one,eh

От онази случка насам, Аляска се промени. Тя беше но крайности. Един път е просто момичето, живеещо в стая пълна с книги, които купуваше от различни разпродажби и които наричаше "библиотека на живота". Момичето, което винаги имаше запаси от алкохол и цигари. Което пушеше, за да умре. Момичето, което можеше да спечели титлата за най-голямата кучка и титлата "кралицата на номерата". Но едновременно с това беше едно вряно към приятелите си и към гаджетата си момиче, което колкото и да харесваше някой друг, не беше фен на изневярата. Момиче, което можеше да те забърка само в неприятности и което търсеше изхода от лабиринта, в който се намираше. Но също така беше и момиче, обичащо купоните, забавленията, алкохола, цигарите и секса. Особено него. Момиче, което обичаше да рисува бели маргаритки. Момиче, което беше готова да влезе в езерото, само, за да откъсне някое бяло цветенце. Момиче, което беше готова да пожертва себе си, заради малкото приятели, които имаше. Но освен това беше и момиче, което обичаше да мрази. Мразеше несправедливостта. Мразеше надутите и богати хора. Мразеше дори и себе си. След като дарбата и се прояви дори беше прекарала известно време в лудница

by **Alexandra Steele** Нед Май 11, 2014 1:39 pm

Одобрена си, добре дошла във форума :)

That didn’t happen, of course. Things never happened the way I imagined them

That didn’t happen, of course. Things never happened the way I imagined them

Re: That didn’t happen, of course. Things never happened the way I imagined them