Ибиса,след няколко седмици.

Ибиса, Белият остров. Обожавах мириса на море,както и лекият морски бриз ,които се явява всяка вечер преди залез тук. Имам рожден ден днес. Или.. нещо като рожден ден. Винаги го празнувам именно тук и винаги каня определени хора,тъй като партито ми не е за всеки. То се провеждаше на плажа,а след това всички се качваха в един огромен кораб,осигурен от бившият ми съпруг  и отиваме на различен остров всеки път където са заровени какви ли не малки съкровища и има най-различни изпитания. За първи път реших да поканя и Дейвид. Той бе присъствал единствено на сватбата ми,дори не знам защо бе дошъл,тъй като постоянно ми повтаряше,че всичко ще пропадне. И така и стана,година по-късно вече бях разведена и отново посветна на работата. Приемах какви ли не мисии без дори да се спра за малко дъх и накрая се озовах тук. Тук където винаги е слънчево и където никога нищо не може да ме разочарова. Дейвид ми е скъп,по някакъв странен начин. Не знам като какво да го определя. Приятел,съюзник,съветник.. или нещо повече за което си затварях очите? Няма значение. Отбягвам го от известно време,давам му да диша и сама върша мисиите ни.  Тези няколко дни,обаче,ще бъдат изпълнени с много забавления и смятам да забраня на мислите си да се обаждат. Облечена съм в червен бански ,а върху него една почти прозрачна червена рокля. Хората вече започват да се събират,а слънцето почти е залязло. Аз оглеждам всяко едно лице и просто се усмихвам гостоприемно. Морнингстар. Чувам познат глас и се обръщам. Виждам Дейвид и скръствам леко ръце. Решавам както винаги да се пошегувам с него.
- Здравей и на теб ,Милър. Нали знаеш,че след малко костюма трябва да си отиде? - след което леко се засмивам,приближавам го и много галантно целувам съвсем леко двете му бузи. Жест,които често се забравя. - На кой да благодаря,че реши да дойдеш? - питам все още така развеселено,а дори не знам защо появата му ме радва толкова. Може би е защото се познаваме доста добре и край него мога да бъда себе си? Леко се отдръпвам от него,но продължавам все така леко да се усмихвам. Не знам колко същност щастлива съм,а и ме е страх да се запитам,за това не го и правя вече дълги години.

Преди два дни Дейвид бе получил някаква покана за парти и то не от кого да е,а от самата Джейн Морнингстар.Той си мислеше,че тя го игнорира,но явно не го прави щом е решила да го покани за рождения и‘ ден.Естествено демона нямаше да изпусне такава забава и с удоволствие щеше да отиде на партито и‘.
Ето,че деня на който ще се проведе партито дойде.Дейвид се облече подходящо за купона –бански и върху него тениска и дънки.Излезе от къщата си и заключи.После се качи на колата си и се запъти към летището.Тъй като острова Ибиса бе доста далеч от Бартън Холоу. Но си заслушаваше да отидеш на някое от партитата на Джейн.Последното празненство,което правеше брщнетката и той беше поканен бе на сватбата и‘.Дейвид не можеше да повярва,че тя ще се ожени за тъкъв идиот.Изобщо Дейв не доумуявяваше какво толкова тя намираше в онзи.Вярно са казали  „Любовта е сляпа!“.Както и да е.Това вече е минало и нали го е зарязала.Всъщност Дейвид точно не знаеше какво се е случило.Джейн постоянно странеше и вършеше мисиите им сама,как се очаква той да знае какво се случва около нея?
Ето,че най-накрая той пристигна.Слезе от самолета и се запъти към мястото,където щеше да се проведе празненството.Демона забеляза организаторката на това парти и отиде при нея.
-Госпожице, Морнингстар –рече Дейв като на лицето му се появи една малка подла усмивка като изрече фамилията и‘ с закачлив тон.Поогледа я.Както винаги изглеждаше великолепно.- На никой,освен на мен –продължаваше да се усмивка,а след като тя свърши с двете целувки по бузите му,той я целуна по ръката и‘ рече.- Честит рожден ден,Джейн!