MJ Austen.

Външен вид:
Красотата не идва просто така от нищото. Тя е нещо сложно и обратимо.. Красотата може да е вътрешна и външна, а в редките случаи и двете. В крайна сметка тя е нещо, което се постига чрез пълна промяна, необратимо. Истинската красота не принадлежи на човешките създания, а на нещо много по - висше от тях ..
Мери може да се похвали с тази красота, която притежаваше дори като човек, но не, тя не бе обикновено човешко същество, като онези мърляви селяци. Мери бе едно от онези същества, които приличаха на човешки. Косите й медено руси, меки като копринено парче плат. Очите й запленяващо сини, с онова странно палаво пламъче. Човек трудно можеше да откъсне поглед от тях. Лицето й ангелско, сякаш изваяно от мрамор, бледо, лъчезарно. Всяка фибра от нея бе така нежна и крехка, така чуплива. С времето обаче всичко се променя, дори красотата. В този случай Мер се разхубави още повече. Необратимото я направи с още по - ангелско лице. Сините очи загубиха предишният си блясък, но останаха все така красиви.. Устните й спряха да се извиват в онази невинна детска усмивка , но не изгубиха плътността си. Кожата й спря да бъде крехка, чуплива, лесно наранима.. Всички тези човешки слабости бяха заменени от гранитното покритие...
Характер:
Три думи.. Само три думи, които перфектно биха ви описали характера на госпожицата. Горделива, арогантна и коравосърдечна. Три думи с толкова многозначително значение.. Остин е една много странна личност, която рядко бива разбирана от другите. Гордостта й няма граници. Би пренебрегнала всичко и всички, за да запази и последната си капка гордост. Звучи егоистично и всъщност е точно такова. Това е една от хилядите й други лоши черти. Винаги поставя себе си на първо място, не би видяла смисъл да се жертва заради някакво друго същество било то и нейн роднина... Ако я познавате е невъзможно да не сте забелязали арогантния й поглед, който многозначително обхожда лицата ви. Но с това се свиква толкова лесно, като поносима част от непоправимата й същност.. Но възможно ли е изобщо да се свикне с коравосърдечността й ? Та тя би убила някой просто за забавление. Би се забавлявала от мъките на всичко живо и от болката в очите им..
История:
Моята история.. е пълна с много болка. Толкова че дори докато говоря изпитвам онази пареща,задушаваща болка. Казвам се Фейт.. но не съм съдбата.. напротив,нещо много по-лошо от нея. Аз съм твоята глупава гордост,която те накaра да изоставиш момчето на мечтите си,която те накара да изгубиш истинските приятели за да затънеш в самотен,скучен,но лъскав живот. Мразиш ме? И Аз се мразя.. мразя да се обичам. Къде съм родена? Такова зло може да се роди единствено в ада. Как се махнах? Някакъв идиот си играеще с портата.. или май бяха двама? Не помня беше преди векове.. Дали съм обичала? Обичах.. но изгубих любовта. Тя просто не бе за мен. Обичах семейството си.. само то има значение за мен въпреки че от векове не ги бях виждала.. Само Сиа.. правеше се на Тийн през 80-те.. беше забавна. аз нямах време за тези работи.. бях прекалено заета да обърквам живота ти. Не ме разбирай погрешно.. не съм чак толкова ужасна.. Или пък съм? Нека видим.. Ще остана тук за известно време.. дано ме опознаеш до тогава.