Briana Jane Asher

briana asher

in my dreams i loan for you

Вървиш по улицата и случайно виждаш един висок и строен силует, приличащ повече на привидение, от колкото на истински човек. Дългата ѝ начупена коса с цвета на слънцето се спуска на водопади покрай раменете ѝ, следвайки всяко нейно движение. Доближаваш се; чудиш се как да я заговориш, опитваш се да я докоснеш по рамото, а тя се обръща в мига преди това. Поглежда те доволно. Чете всичко в смаяния ти поглед, знае как се чувстваш и какво мислиш. Усмихва се полвинчато и подава ръката си към теб.
"Бриана Джейн Ашър, приятно ми е" - казва го с тих звънък глас, а ти си толкова пленен от нея, че дори не усещаш натрапчивата нотка на неискреност в това просто изречение. Заговаряте се, а ти се вплиташ в мрежите ѝ все повече и повече с всяка изминала секунда. Красивият ѝ ум е способен да те накара да седиш и да слушаш сладкодумието ѝ цял ден, цяла нощ.
Влюбен си. Искаш да е твоя.
Ангелът на Ада. Само така можеш да я опишеш, не го отричай. Щом я погледнеш в кристалните небесносини очи, си склонен да повярваш на всичко, което ти каже. Казва ти, че те обича. Обещава ти света. Никога няма да си тръгне. И ти ѝ вярваш, как само ѝ вярваш. Не можеш да си представиш, че това неземно красиво момиче, с поглед по-бистър от океана и усмивка, караща всичко около нея да засиява, може да се окаже най-големият ти кошмар. Не подозираш, че именно Бриана е способна да направи живота ти черен, да те откаже завинаги от желанието да обичаш и да ти покаже, че любовта е безсмислено нещо, с което нормалните хора си обясняват живота.
Поглеждаш отново към нея. Внезапно тя изчезва като вятъра - внезапно, безследно, но оставяйки по тялото ти студените тръпки на неизказаните чувства, които бавно и мъчително започват да те изяждат отвътре. Седиш безмълвен, гледайки в една точка.
Нея я няма.