Преди около век//Катарина и Кристин

by **Katarina.** Пон Май 05, 2014 4:42 pm

Катарина за първи път от години наред се чувстваше страхотно. Дъщеря й вече бе пораснала. Тя бе голямо момиче, което можеше само да се оправя без помощта на майака си, а най – хубавото бе, че ще заеме мястото на някой от смъртните грехове след време. Още по – хубаво бе това, че не живее по онова време, в което грешниците са заключвали в статуи. За щастие и нямаше да позволи дъщеричката й да бъде превъната в такава. По скоро Кат щеше да се върне във своята, защото това, което бе направила бе много, ама много против правилата, но за щастие тъпият Бог не можеше нито да я открие нито да я върне отново там, където трябваше да бъде. Хатауей смяташе да покаже на Кристин всичко, което все още не бе видяла. Щеше да й помогне, за да стане по – велика от демоните, защото тя точно това бе. Тя все още бе просто демон, но Кат винаги е вярвала, че някой ден детето й ще стане велико. За нещастие обаче можеше да накара Луцифер да я направи смъртен грях и нищо повече, но Крис щеше да се задоволи с тази позиция.
Катрина се усмихна самодоволно и преди да направи каквото и да е било отиде при Кристин и рече радостно:
- Хайде, красавице. Ставай вече.
Не каза нищо повече реши, че ще е по – добре всичко останало, което кроеше да си остане тайна, за да не разваля изненадата си. Кат облече роклята си, а след това нежно среса косите си, които върза на някакво подобие на кок. След това слезе на долния етаж на дома си и седна на масата, която както винаги бе обляна с всякакви вкусотии.

by **Christine Lanister** Пон Май 05, 2014 5:52 pm

Тази сутрин се събудих се събудих по-рано от очакването, впредвит в колко успях да заспя снощи. Бях будна, но бях толкова ленива, че имах сили само да си отворя очите. Лежах неподвижно, окъпана в меката слънчева светлина. Шумове от коли и радостни разговори се носеше отвън, знак, че малкото градче се пробуждаше. Днес майка ми си беше вкъщи и по шумоленето вкъщи разбрах, че тя е станала много преди мен. Трабяваше да призная, че понякога ми беше доста странно собствената ми майка да изглежда по-млада дори мен. Въпреки, че отодавна трябваше да съм свикнала с този факт и да не ми прави впечатление, все още намирах нещо странно в това.
- Хайде, красавице. Ставай вече. - гласът на майка ми долетя от вратата на статя ми.
Беше доста радостна тази сутрин, незнайно защо. Реших да се стегна и наистина да стана, защото вече прекалено дълго се излежавах. Както всяка сутрин първо минах през банята, за да извърша сутринните процедури и да се поразсъня малко. Изсуших косата си след бързия душ и я реших днес да си я вържа на стегната опашка. Привърших видът си, облякох се набързо и заслизах по стълбите. Прекрасният аромат носещ се от кухнята накара коремът ми моментално да се разбунтува. Взех си една ябълка от плота и измрънках:
- Добро утро, майко. Защо си толкова радостна днес?

by **Katarina.** Сря Май 07, 2014 6:07 pm

Кат седеше на стола и чакаше дъщеря си да слезе. Нямаше намерение да се храни сама, защото никога не го правеше. Не бе свикнала на това. А и в тази къща преди всички да седнат на масата и залък не можеш да хапнеш. Не, че бяха много хора. Само Катарина, Кристин и слугите, които Хатауей много уважаваше, заради добрата работа, която вършеха. Все пак не бе кой знае колко зла. Беше и добра понякога ... или по – скоро само когато си бе вкъщи и нямаше неканени гости.
Днес определено бе много радостна и в края на деня щеше да съобщи новината на Крис. И естествено щеше да постъпи така както иска и дори Ланистър да не искаше да става смъртен грях пак щеше да я направи. Искаше детето й да може да се пази. Да бъде по силна дори от майка си, кояко усещаше, че може би скоро щеше да се върне в статуята си. Сънуваше го и може би щеше да се превърне в реалност. Надяваше се да не.
Когато срещна лицето на дъщеря си и отговори:
- Днес ще бъде велик ден. И просто искам всичко да стане така както трябва.
Кат се усмихна нежно, а след това разряза на малки парчета палачинката си и започна бавно да се наслаждава на шоколадовия й вкус.
Изведнъж на вратата се почука и прислужничката отиде да отвори, а след това повика Катарина. Тя стана от мястото си и отиде да види кой нарушава сутрешната й закуска. Когато забеляза Луцифер, брюнетката се стъписа и излезе от къщата.
- Какво правиш тук? Не сега! Казах ти. Махай се! Довечера ще го направиш – ‚изръмжа‘ му Кат, а след това се върна при дъщеря си.
- Е как спа? – попита Похот и прикри притеснението си с усмивка.

by **Christine Lanister** Пет Май 09, 2014 5:04 pm

Отхапах от приятно киселата ябълка и за момент се насладих на вкуса, но нещо прикова вниманието ми. Не ми харесваше поведенито на майка ми - имаше нещо, което не знаех и това не ми се нравеше. Това, че ми се водеше майка не означаваше, че може да се разпорежда с живота ми когатои се прииска. Катарина продължаваше невъзмутимо да се наслаждава на закуската си, а аз все още бях обгърната от недоумение.
- Какви ги говориш? Какъв велик ден? - на лицето ми се появи недоволна гримаса.
Какво пак беше замислила? Никъде нямаше да мръдна докато не разбера какво става. Катарина обаче не беше особено заинтересувана от мнението ми и остави въпросът ми да виси без отговор, а тя хукна да отваря вратата. Чувах приглушено боботене, но не можех да разбера какво точно си казват.
Когато майка ми се завърна тя беше напрегната и притеснена. Отклоних въпросът и и също така не свалях изпитателният си поглед от нея:
- Кой беше? - попитах настоятелно и не мислех да се откажа докато не разбера.

by Sponsored content

Преди около век//Катарина и Кристин

Преди около век//Катарина и Кристин

Re: Преди около век//Катарина и Кристин

Re: Преди около век//Катарина и Кристин

Re: Преди около век//Катарина и Кристин

Re: Преди около век//Катарина и Кристин