Из Бартън Холоу - след месец

by **Katarina.** Чет Апр 17, 2014 5:34 pm

Катарина все още лежеше в леглото си гледайки някакъв скучен филм, който все още се чудеше защо не спре, но страшно много й се искаше да разбере дали двамата влюбени ще се разделят. Изведнъж обаче изгуби желание да гледа, по - простата причина, че забеляза как на последните двадесет минути се целунаха. Натисна червения бутон на дистанционното и отви завивките от тялото си. Отиде до гардероба си. Избра си червената рокля без презрамки, която много обичаше. Все черното си кожено яке и се облече. След това взе гримовете си и грижливо и съвсем бавно си сложи спирала, светло червено червило и руж. Всъщност нямаше нужда от всички тези глупости, с които младите момичета "подчертаваха" красотата, която нямаха и просто я създаваха. Катарина бе природно красива. Така бе създадена. Щом преди хиляда години, когато подобни неща нямаше и пак всички мъже падаха в краката й значи бе красива и без грим.
Огледа се в огледалото и за пореден път се увери в това колко е красива. Толкова се радваше, че вече не е в тази тъпа статуя, че чак банкет щеше да вдигне. И все пак трябваше да се пази от Луцифер. Бе му изиграла жестока шега преди хиляда години и сега всяка нейна погрешна стъпка бе от значение за съществуването й. Не й се искаше да се връща в тази тъпа, мръсна и скриваща красотата й статуя, където единственото нещо, което щеше да прави е да изпълнява задълженията си като смъртен грях Похот, изпускайки цялото забавление.
Грижливо среса и накъдри косите си. Обу високите си черни токчета, а след това излезе от огромната си къща и се качи с колата си. С двеста излезе от улицата, на която се намираше домът й и се запъти към един от баровете в града. Не след дълго спря пред един от тях. Слезе от автомобила си, а след това влезе в сградата. Веднага след това забеляза няколкото нахални погледа, които се бяха втренчили в брюнетката. Знаеше, че е красива, но точно в този момент й идеше да запрати грозните им физиономии в Ада. Направи се на нищо не видяла и седна на бара. Поръча си бърбън, а след това забеляза пред себе си един от малкото красиви мъже, които познаваше.
- Добър вечер, Марк - рече Катарина, а след това отпи от питието си.

by **Marc de Valder** Пет Апр 18, 2014 9:46 pm

Хубав ден.Хубав град,но не и Марк.Тай бе все така изнервен,всичко в този град го ядосваше и докарваше до лудост.Мразеше съществата в него,мразеше хората.Беше си такъв от както се помнеше.Никога не ги обикна,но за сметка на това,бе крал в любовта и често нараняваше половинките си.Но никога не му пукаше за чуждата болка,защото преди да стане демон,той също страдаше.С времето се научи,че страданието е чувството с което се живее,но е по-лесно ако го хвърляш на части на другите.Все още го болеше,все още искаше да срути света под краката си,но се съобразяваше с това,че ако го направи,няма къде да хвърля болката си,няма кой да наранява.Често хората разправяха,че някои хора,които са Близнаци,Водолей или Овен били много коварни и лоши,но по негови наблюдения Близнаци и Скорпион бяха най-жестоки.Той не помнеше неговата,но по клонеше към Близнаци.Може би заради това прехвърляше всичко лошо в себе си на другите.Но на моменти го болеше,че другите страдат заради него.Кой би предложил,че демон на 2000 и отгоре години,ще има все още съчувствие и ще го боли на моменти заради чуждата болка...?Никой.Марк живееше сам,в огромното си имение и живееше изолирано от света.Излизаше само за да нарани някой или пък за да види нещо ново.
Днес бе ден за нощния живот.Тоест ден за поредния наранен човек.Демонът не излизаше просто ей така от тях,без цел.Напускаше покоите си за да наранява.За да преследва нуждите си и да лекува раните си.
Стана от леглото с нова доза злоба в погледа и с поредния коварен план в главата.Мозъка му работеше за да създава само жестоки планове,които да му помогнат да лекува раните си.Запъти се към банята,а след това се облече отново с тъмно сини дънки,черна тениска и любимото му черно кожено яке.Взе всичко необходимо и погледна часа,които показваше едва 22ч.Излезе от къщата си и се качи в колата си.Завъртайки ключа,чу шумът от двигателя и потегли.В своя живот,мъжът обичаше две неща-колата си и домът си.Другото бе за игра и забавление.
Навлизайки в града,той се насочи към един нощен бар и пристигайки се усмихна злобно на охраната,след което влезе вътре.Всеки го познаваше и знаеше,че не бе в настроение за шеги и базици.Но нещо накара усмивката на красавеца да грейне отново.Сядайки на бара,си поръча уиски и преди да отпие,чу познат глас.Това,което видя предизвика лека промяна към добро в погледа и усмивката му.Но лицето му все още бе мрачно и не мислеше скоро да промени тази част от себе си.Щеше да си остане суров и коварен до последния си ден.
Погледна Кат с усмивка и каза с леко топъл глас и привидно нежен поглед.
-Здравей,Кат.Какво те води тук?-тя бе красива дама,нещо което в този бар рядко се виждаше.Но пък не бе в неин стил да посещава подобни места.Според мен тя бе дама за елита,а не за това тук.

by **Katarina.** Съб Апр 19, 2014 4:02 pm

- В интерес на истината съм тук за разнообразие, ами ти? - рече Катарина в отговор.
Не можеше да отрече това, че Марк бе красив, но всеки път щом се сетеше за някой демон цялата настръхваше. Сещаше се онзи проклет, проклетник Дейвид, който я бе изоставил веднага щом роди ... защо по - дяволите му достави това удоволствие да я види слаба. Та той я видя как плаче ... но не по онзи изкуствен начин, който често прилагаше. Видя я да плаче истински, защото бе влюбена ... влюбена глупачка. Добре, че поне успя да си запази и последната капка достойнство, което й останало. Надяваше се поне да не види това грозно същество отново. Поне дъщеря им не бе взела красотата, ума и ... всичко останало от майка си, а не от баща си, който не притежаваше нито едно от тези качества. Глупака изостави най - доброто, което е имал и което някога ще има. Остави жената, която обичаше само защото го беше страх. Идеше й да го намери, където и да се е скрил и да избоде очите му, а след това да го накара да ги изяде, докато тя изтръгва сърцето му, напомняйки му за всичките тези дни, в които бяха щастливи, а той пропиля всичко само за миг.
В този момент Катарина стисна силно чашата си, която се счупи в ръцете й.
- По дяволите - извика брюнетката.
По дяволите може ли да съм толкова глупава ... мамка му.
Изпсува наум Хатауей. Знаеше много добре, че раната й нямаше да зарасне веднага, което я изнервяше още повече. Мразеше да изпитва тези човешки болки. Не стига, че бяха грозни и противни, но на всичкото отгоре трябваше и да понасят всичко това. По някога наистина съжаляваше, че Луцифер й бе 'помогнал' да се измъкне от тази статуя. Да живееш като човек изобщо не е толкова забавно колкото си мислеше, че е.
Изведнъж за миг стопи гнева, който се бе появил, заради тъпото и проклето копеле Милър и се обърна към бармана, който я гледаше така сякаш никога, никой не се е порязвал по този начин.
- Донеси ми ново питие и по - бързо - рече грубо Катарина и го изгледа изпитателно.

by **Marc de Valder** Нед Апр 20, 2014 1:44 pm

Виждаше се,че днес Кат не бе в настроение.Нещо се бе случило,защото се замисли прекалено дълго и дори откъсна света от себе си,докато не счупи чашата,заради силния натиск на който я подложи.Не смеех да я бутна или да питам какво става,но признавам и аз не бях на кеф.Явно лошото настроение се предаваше във въздуха.Самата мисъл ме разсмя малко,но не беше нищо кой знае какво.Просто момент на смях,който бързо заличих с една сурова усмивка,която по скоро беше фалшива,а не истинска.Може би това бе единствения аксесоар,който не махах от лицето и изобщо от тялото си.Не виждах смисъл без него...
Когато Катарина се съвзе и си поръча ново питие,си направих труда да отговоря на въпроса й.
-Не ми се стоеше вкъщи,а и знаеш че съм нощна птичка.-усмихнах се самодоволно,но и мазно и отпих от уискито си.
Обърнах глава към Кат,която отпи от питието си,което я накара да се усмихне,но нещо я тревожеше и просто не успях да скрия любопитството си,попитах.
-Какво ти има?Що счупи чашата?-придобих като по команда сериозно изражение,но с нищо не си личеше,че проявявам голям интерес.Но наистина ми пукаше за нея.Тя бе да не кажа единствената ми приятелка и не исках нищо лошо да и се случи.

by **Katarina.** Вто Апр 22, 2014 4:25 pm

Кръвта така и не се заличи от ръката й, което я дразнеше ... много я дразнеше. Мисълта, че все още я има я изнервяше, но не го показа, защото всеки нормален би решил, че не е нормално раната на един 'човек' да зарасне толкова бързо колкото на Катарина. Не, че зарасна бързо, все още се виждаха, но скоро щяха да изчезнат, все пак не бе кой знае колко дълбока рана ... или поне така й се стори. Искаше й се да изпсува, но реши да се държи какво подобава, както казваше създателят й:
Дръж се подобаващо, защото ти си много повече от всички.
Дрън, дрън, дрън ... празни приказки. Все едно не го знаеше. Нямаше нужда от признания. Когато гласът на Марк дръзна да прекрати 'великите й мисли', Катарина се обърна към него по най - любезния начин, по който се бе обръщала ... изобщо някога ... пред някого.
- Дълга история ... - рече брюнетката 'Прекалено дълга' - завърши тя в ума си.
Изведнъж се замисли ... Марк бе демон, Дейвид бе демон ... Катарина също бе демон, но по - силен и от двамата. Можеше да използва Марк, за да се отърве от Дейвид. Е, нямаше да го използва, по - скоро ще го помоли за услуга. Ако го използваше щеше да го убие след това, за да не й пречи, но го взимаше за един от малкото приятни същества на тази планета. Така, че щеше да го помоли за услуга, а ако й кажеше не пак щеше да се справи. Бе достатъчно умна и хитра, за да се справи с тази ... напаст.
- Марк ... - започна Кат, усмихвайки му се. В този момент погледна отново към дланите си, сякаш, ако раните й не зараснеха светът щеше да се срути. - ... ще мога ли да те помоля за нещо? - попита не след дълго брюнетката като усмивката й бе заместена от сериозното изражение, което Хатауей много харесваше.

by **Marc de Valder** Сря Апр 23, 2014 8:08 pm

Имаше нещо в Кат,което ми харесваше и то доста.Бе хем коварна,но и добра.Комбинацията,която постигаше само с една усмивка и предизвикателен поглед,можеше да побърка всеки,но не и мен.Знаех,че е опасна,че умее да си отмъщава и никога не остава длъжна.Държеше на своето и винаги бе готова да помогне на най-близките си.Беше враг на място и винаги другите страдаха от нея,но не и тя.Никой не можеше да навреди повече,отколкото тя.По това отношение доста си приличахме,но нека да сменим темата.
Отпих от питието си,като слушах Кат,а след това се усмихнах,питайки с любопитен поглед.
-Какво по-точно ще желаете от мене,приятелко?-усмихнах се приятелски и продължих вече да я гледам с любопитен,но и въпросителен поглед.
Докато чаках по-подробно обяснение,се огледах.Имах навика да наблюдавам наоколо,но не защото имах страх от нещо лошо,а щото погледа ми често обикаляше около чашите в дамите и в техните тела.Едни от причините бяха,че съм мъж,а другата,че бях женкар.По семейно положение,май бях с Алисън,но май аз самия не знаех с точност.Бяхме още в началото,а аз не исках да избързваме с нещо.Все пак до сега нямах твърде опит с връзките и още повече с любовта и не исках да объркам нещо.А и всичко хубаво,става по бавния начин,без да се бърза и да се мисли не с главата,а с други неща/части от тялото.

by **Katarina.** Пет Апр 25, 2014 7:51 pm

Катарина се усмихна, при отговора, който получи, но дори и да беше отрицателен пак щеше да го накара да се съгласи, но може би щеше да убие проклетията сама.
- Става дума за един ... Дейвид, за който може и никога да не съм ти споменавала, но както и да е. Трябва да го убие в най - скоро време преди той да е решил да го направи - рече съвсем спокойно и равномерно брюнетката.
Макар и да се усмихваше не й бе до усмивки, защото сега всяка една минута за нея бе от значение. Знаеше ли го това копеле какво ще направи? Можеше да я убие, което не е плюс за Кат, защото щеше да се върне в онази статуя и да пропусне цялото забавление от това да си похот. Понякога наистина съжаляваше за всичко, което си бе причинила, но след това се смееше на късмета си, обръщаше му гръб и продължаваше напред без да обръща особено голямо внимание на миналото.
- Е, ще ми помогнеш ли да очистя това копеле или да го направя аз бързо и безболезнено, изпускайки цялото забавление? - попита Хатауей, а след това изпи и последната капка бърбън в чашата си, а след минута си поръча и ново питие.
Може би съвсем скоро щеше да премине на цяла бутилка, но сега имаше по - важна работа от това да се занимава с напиването си.
- Оставям ти на разположение две минути, а до тогава ще измия ръцете си - рече брюнетката.
Крайно време беше да стане и да го направи, защото буквално в момента не можеше да се понася. Отиде женската тоалетна, а след това набързо изми ръцете си, едва, едва за съжаление и след това се върна на бара, където я чакаше чашата й и Марк, от който очакваше отговор.
- Е? - попита брюнетката като на лицето й се появи едно сериозно и студено изражение.

by **Marc de Valder** Нед Май 04, 2014 2:28 pm

Изслушах я внимателно и се замислих кой е този проклетник.Кат никога не ми беше споменавала за него.За тяхното минало,за връзката им.Не,че беше нужно,но нали нямаше тайни между приятелите.
Когато каза,че отива към банята,се обърнах към бармана и просто стоях,мислейки върху цялата история с бившия и техните караници.Но какво се бъркам като дори при мен не беше ясно какви са отношенията ни с моята половинка.
Докато мислех,Кат се върна и отново попита.Все още нямах решение,но казах на бързо,щото ми бе приятелка,а не непозната.
-Добре.Съгласен съм.-усмихнах се леко и я погледнах любопитно.-Какъв е плана?-промених изражението си и отново отпих от питието си.

by **Katarina.** Пон Май 05, 2014 4:40 pm

Катрина бе доволна от това, че Марк прие. Защото наистина нямаше да може да се справи с тази отрепка, колкото и да се опитваше да обеди света в обратното. Макар и да бе смъртен грях и по стара от Дейвид не можеше да го убие. Трябваше й помощ. Някой по стар дори и от нея. Тя бе живяла само хиляда години на земята, което я правеше така слаба срещу демоните. Сега бе просто човек. Нищо повече. Нима някой човек би успял да убие петстотин години стар демон, който единствено и само чака да я види мъртва.
Когато чу въпроса на Марк наистина не знаеше какво да отговори, защото нямаше план и все пак реши да кара направо.
- Дейвид все още има известни чувства към мен. И определено ще иска да види дъщеря си или поне да разбере нещо за нея. Ако успея да го примамя по някакъв начин бих могла да го накарам да се почувства слаб и следователно да бъде убит – рече Кат без да му мисли много, много. – Мислиш ли, че ще можеш да направиш това за мен? – попита Хатауей накрая.

by **Marc de Valder** Чет Май 08, 2014 10:40 am

Слушах я внимателно и се замислих как да и помогна.Имаше много варианти,но в картинката присъстваше дете.Дете,което нямаше вина заради случката с родителите си.Едно момиченце,което не познаваше един от родителите си,но лично аз се надявах да не се запознае с него.Щеше да е по-добре за нея да не разбира за него и да не пропилява бъдещето си.
Отпих от питието си и се усмихнах леко,след което се обърнах към Кат с думите.
-Аз искам и мисля,че е най добре да не се виждат.По добре и спестим мъките и тъгата,която ще почувства като го види.Иначе да го привлечем с нея,но само на теория.Тоест да не я вземаме с нас.Съгласна?-погледнах я въпросително,но и с погледа си изразявах подкрепата от която тя имаше нужда сега.

by **Katarina.** Чет Май 08, 2014 3:37 pm

Катарина приключи с питието си, а след това си поръча ново. Докато чакаше отговора на Марк забеляза поредния грозен мъж, който влезе в бара. Макар че можеше да каже, че той е един от малко по – негрозните мъже тук. Въпреки това обаче бе грозен. Катрина се възмоти по някакъв начин и се обърна към Марк.
Когато изслуша отговора му се замисли. Ами ако се срещнеха всъщност? Кристин бе смъртен грях вече. Можеше да го убие само ако пожелаеше. Та тя бе смъртта. Дали, ако я накараше да го убие би го направила? Мислеше си, че трябва да опита това, но веднага размисли, защото Крис щеше да я пита кой е тй, и защо иска смъртта му, а Хатауей нямаше да й отговори,а дъщеря й нямаше да направи заръчаното от майка си.
- Тя няма да се срещне с него. Никога! Аз няма да го позволя, а ако това се случи знам точно какво да направя и кажа – каза брюнетката и изпи бърбъна в чашата си.

by **Marc de Valder** Пон Май 12, 2014 3:02 pm

Наблюдавах Кат и видях сериозния и решителен поглед с който каза думите си.Тя беше твърдо против това,те да се видят.И беше права.Въпросния мъж не знаеше за съществуването на малката принцеса и беше по-добре за нея.Това да се запознаят,ще обърка всичко,но най-вече детската й психика.
Когато я видях как изпи питието си,протегнах ръка и я положих на рамото й с думите.
-Кат...-тя ме погледна и допълних.-С теб съм,не го забравяй.Няма да оставя тоя глупак да ви нарани.-смигнах й окуражително и я придърпах в прегръдките си.Погалих я по главата докато беше положила глава на гърдите ми,след което я отдръпнах и казах с нежен поглед.
-Не си сама,знай го.Може да съм жесток,но ти си една от малкото за които бил дал живота си.-целунах я по челото и я освободих от обятията си.

by Sponsored content

Из Бартън Холоу - след месец

Из Бартън Холоу - след месец

Re: Из Бартън Холоу - след месец

Re: Из Бартън Холоу - след месец

Re: Из Бартън Холоу - след месец

Re: Из Бартън Холоу - след месец

Re: Из Бартън Холоу - след месец

Re: Из Бартън Холоу - след месец

Re: Из Бартън Холоу - след месец

Re: Из Бартън Холоу - след месец

Re: Из Бартън Холоу - след месец

Re: Из Бартън Холоу - след месец

Re: Из Бартън Холоу - след месец

Re: Из Бартън Холоу - след месец