Преди 218 години//началото на една любов;

by **Katarina.** Вто Апр 15, 2014 4:04 pm

Асмодий обичаше мечовете. Не можеше да не признае, че някои от тях притежаваха своята красота. Както този, който в момента държеше. Вдигна меча пред очите си и огледа дългото острие, а след това го върна в ножника. Точно в този миг чу гласа на Лорд Дрейвън.
- Кейтлин – провикна се той, когато откри очарователната си съпруга седяща на дивана в покоите си, а до нея лежеше „Смърт“; мечът, който й бе подарен от Лорда преди година.
Името Кейтлин й бе дадено от Римски владетел, който се бе влюбил в брюнетката до толкова, че искал пътищата им да се пресекат, но Похот отказала. Не можела да си позволи лукса да се омъжи – ако го направеше би могла да загуби безсмъсртието си и вече да не може да управлява сексуалните отношения на хората, а това не просто я забавлявало. За това ден преди сватбата Асмодий избягала с идеята, че владетелят ще я вземе за мъртва. И сега се водеше омъжена за Лорд Дрейвън. Съпругата му, при второ раждане, родила близнаци, а след това починала. За това Лорда си избрал нова жена, която да отгледа децата му така, че нищо да не им липсва, а и до ден днешен не им споменава за смъртта. Той имал още четири незаконно родени деца от четири различни майки, които пристигнаха като по колет за отглеждане на Похот. Чудеше се дали не им бе станала детегледачка? За нейно щастие момичетата от рода умряха от някаква болест, за която на Асмодий дори не бяха споменали. Просто закопаха децата, но след време тя разбра. И сега останаха само законните трима сина на Лорда, които щяха да наследят наследството му или по – скоро само един от тях, а какво щеше да се случи с останалите не се знаеше, а и Похот не искаше да знае, защото не ги харесваше особено.
- Милорд - рече Кейтлин, а на лицето й се появи онази чаровна усмивка, която винаги караше Дрейвън да лази в краката й. - , струвате ми се притеснен. Случило ли се е нещо? – попита не след дълго, забелязвайки изражението му.
- Кейт – започна той неуверено, а след това събра сили да се прояви като мъж и да изкаже онова, което му бе на езика. - , близнаците ... те не са добре. И двамата са били наръгани жестоко и са с опасност за живота.
При тези му думи Асмодий си придаде разтревожен вид.
- Но как? Какво се е случило, Милорд? Как сте могли да позволите такова нещо да се случи? Та те за ви синове, за Бога! Веднъж и вие се проявете като баща и се поинтересувайте. Всичките ви деца си отидоха, заради вашето нехайство. Позволявате им твърде много. Спрете да го правите, застрашавате живота им! – изля тези думи Похот на един дъх. – Къде са сега те? Искам да видя синовете си! – каза с повишен тон брюнетката.
Лорда не каза нищо, а само тръгна напред, като й даде знак да я последва. Кейтлин се чувстваше страшно добре. Сега малките лордчета щяха да си отидат и да остане само един от тях. Онзи, който ще стане престолонаследник на трона. Онзи, който Кейт щеше да направи безсмъртен и двамата щяха да властват над света. Толкова бързо се онищожи конкуренциата. Сега й оставаше само да дочака кралицата и краля на династията да умрат и един по един щеше да убие синовте им, а по традицията децата от рода Дрейвън трябва да се възкачът на трона, ако нещо се случи с принцовете и принцесите. Макар и да бе щастлива не можеше да покаже всичко това пред Лорда, защото той би окъснал главата й, не че тя би го позволила.
Изведнъж стигна до стаята, в която лежаха „клетите й синове“.
- Деца мои, добре ли сте? – попита Кейт и като загрижена майка се разбърза да ги прегърне и погали косите на малките петнадесет годишни хлапета, които тъй глупава са решили да мерят сили с добре обучени рицари.
- Добре сме, мамо, не се тревожи – отговори единият, който подкашляше от време на време.
Името му бе Давид, а на другия Гримуор. Кейтлин им се усмихна по онзи мил начин, по който успяваше да убеди всеки, че наистина я е грижа. Погали русата коса на Давид, а след това излезе от стаята, където я чакаше Лорда.
- Не мога да ги гледам така – започна Асмодий и мигновено смени изражението си на онази разтроена жена, която наистина й пукаше за децата си.
Похот прегърна господаря, а след това се отдръпна и рече на висок глас, в който се усещаше скръбта:
- Направете всичко по силите си! Искам децата ми отново да са напълно здрави – при тези си думи една сълза се стече от очите й, а след това се измъкна от ситуацията като на бегом се върна в покоите си.
Изтри сълзите си. Погледна се в огледалото и се усмихна подло. Скоро щеше да се отърве от тези глупави същества. Отвори един от перфектно издяланите й шкафове и от там взе едно малко шишенце. Прибра го в пазвата си и завървя напред към кухнята, където щяха да приготвят вечерята на „принцовете“ й, както ги наричаше тя. По пътя се срещна с жената, която ги обслужваше. Похот й се усмихна, а след това я помоли да й даде храната на децата с идеята, че ще щяла да се справи сама. Взе таблата и я занесе към стаята на лордовете. Сложи храната срещу децата, а след това извади шишенцето си. Изсипа половината отрова на единия и другата половина на другия в чашите им. Е, съвсем скоро щеше да се отърве от малките тъпаци.
- Е, деца. Хайде хапнете – подкани ги тя, а след това започна да храни единия, а след това нахрани и другия. – Пийнете малко вода, скъпите ми – продължи, а след като изпиха чашите си до дъно тя им се усмихна и поде. – Умните ми момчета. Хайде сега си лягайте, утре ще се чувствате много по – добре – „в Ада“ помисли си накрая Кейтлин.
Асмодий стана и върна таблата в кухнята. Върна се и в покоите си. Бе наистина много щастлива. Радваше се, че тъпите червеи вече няма да й пречат. Все пак сипа много отрова. Едва ли щяха да се спасят.
Зад себе си чу ръкопляскания. Обърна се рядко и пред себе си забеляза Дейвид. Един от „робите“ й.
- Какво толкова забавно има в цялата тази работа, Милър? – подхвана брюнетката по фамилиарно име, като по лицето й се четяха чертите на агресия. – Явно ти е много забавно и изгаряш от желание главата ти да литне? – продължи Кейтлин и се усмихна заплашително, постъпвайки така както би постъпила една лъвица, за да защити лъвчетата си.

by **.David.** Пет Апр 18, 2014 6:03 pm

Из двореца на Лорд Дрейвън се носеха най-различни слухове.Днес темата бе синовете.Казват,че са се разболели от тежка болест или нещо друго.И от толкова много слухове за сегашното им положение не се знаеше кое е вярно,но поне едно бе вярно -че те не са добре със здравето.
По това време можеше да се каже,че Дейвид бе един от слугите му,които трябваха да изпълняват всяка негова заповед и на неговата красива съпруга -Кейтлин.Имаше нещо странно в тази жена,нещо гнило,което възбуждаше любопитството му и омразата му към нея.Днес той имаше свободно време и реши да проследи господарката.Вратата не стаята на момчетата бе леко открехната.Веднага се възползва и надзърна през отвора и започна да послушва.Гледаше я и я слушаше как "загрижено" говореше на "децата" си,как се държеше с тях.Нещо го накара да потрепне -гласа на господаря.Подслуша и техния разговор,а докато го правеше се чудеше:защо още той не и' е бил шута?
Когато Кейт излезе той продължи да я преследва до кухнята.Забеляза,че тя сипва нещо в храната на "синовете" и',а после когато пак отиде в стаята им видя как тя им пробутва отровената храна.
Той отиде до стаята на Кейтлин,когато почука на вратата и го пуснаха веднага започна да и' ръкопляска иронично.Не говореше много с господарката си,но и от едноминутен разговор с нея ще разбереш,че е твърде самоуверена и донякъде самовлюбена.
-Не се прави,че нищо не е станало,Кейт! -заповяда и' той с един строг и властен тон който накара самодоволната и' усмивка за миг да изчезне от лицето и'.- Видях какво направи и не смей да ме лъжеш,защото иначе...- не довърши изречението,защото тя много добре разбра как ще завърши -с някоя заплаха,но той знаеше,че каквото и тя да каже сега ще го накара да съжалява,че и' е държал такъв тон,но на него не му пукаше,защото какво и да му направи,да поръча да го пребият или убият Дейвид пак ще уживее.- И наистина ли си мислиш,че ще продължаваш да въртиш господаря на малкия си пръст още много дълго време?! -рече Дейв като продължаваше да и' повишава тон.

by **Katarina.** Съб Апр 19, 2014 2:35 pm

Асмодий стисна юмруци готова да убие проклетия неблагодарник само и единствено заради думите, които бе изрекъл. Та тя щеше да бъде разкрита, ако този нещастник си отвореше устата. Идеше й ... да му откъсне езика със собствените си ръце.
- Кой си ти, че да обвиняваш мен, лейди Кейтлин Дрейвън, майката на покойните и все още живи синове, и дъщери на господаря – повиши тон Похот и погледна мъжа изпитателно. - Следващият път щом кажеш нещо подобно ще е последният път, в който ще имаш език - изсъска Кейтлин.
Повече се ядоса на това, че я бе нарекъл Кейт ... как се осмеляваше .. ? Що за дързост? Та тя бе господарката в този дворец. Заслужаваше почит и уважение.
- И внимавай как разговаряш с мен - рече ядосано брюнетката, а след това се обърна по посока на огледалото. Започна да прави се върти оглеждайки дългата си, перфектна червена рокля.
- Още ли си тук, Дейвид? - попита Асмодий, забелязвайки отражението му в огледалото.
Глупак.
Помисли си брюнетката. Ако се замислеше всички около нея бяха пълни глупаци. Особено тъпият Лорд ... толкова сляп човек, че вече не знаеше какво да си мисли за него. Ако бе на негово място щеше да се изхвърли от това място. За щастие обаче бе толкова влюбен в Кейтлин, че не виждаше нищо друго освен нея. И дори и Милър да си отвореше устата нищо кой знае какво нямаше да се случи, освен това, че господарят му щеше да се прости с живота си. Подсмихна се, а след това чу тревожни викове идващи от коридора. Обърна се към Дейвид и му заповяда:
- Отиди да видиш какво пак стана ... Хайде заминавай!
Когато забеляза, че мъжът не направи нищо по въпроса Асмодий реши сама да се заеме. Излезе от помещението и попита, изтерясалата и ужасяващо грозна слугиня, какво се е случило тя отговори, че близнаците са умрели. На Кейт й идеше да се изсмее подигравателно на глупавите момчета, които й доставиха удоволствието да ги убие, но в същото време от очите й започнаха да се ронят сълза след сълза. Придаде си онзи съкрушен вид и единственото нещо, което направи бе да излезе от двореца.
Вървеше по коридорите на тази огромна сграда. Движеше се толкова бързо, че роклята й изглеждаше така все едно вееше вятър
Изведнъж пред нея се появи пак онзи нахалник, от който се стремеше да стои възможно най - далече. Преди да чуе каквото и да е било от него го избута на страни, а той падна на 'каменистата' повърхност. Кейтлин продължи да върви, докато не излезе от това голямо, но задушно за нея място. Искаше да иде възможно най - далече. Да остане сама и да се порадва на победата си. Все пак не всеки ден убиваш два принца, нали така? Трябваше да го отпразнува по някакъв начин. Отиде до конюшните.
- Конят ми - рече брюнетката, а до няколко минути мъжът, отговарящ за конете доведе нейния.
Тя се качи, а след това отпраши на някъде. Изведнъж отново мерна този идиот Дейвид, който сякаш я следеше.
- Пак ли ти? Няма ли да се разкара грозното ти муцуна най - сетне, Милър - рече Кейтлин нервно.
Наистина вече й писна от него. Нямаше ли да я остави намира най - сетне. Не бе направила кой знае какво, че да я следи. Е, да вярно бе отнела два човешки живота, но това не бе кой знае колко грешно или ново нещо в своя живот. Не го прави за първи път. Така, че не виждаше причина да прави всичко това. Е, все пак бе глупав, и грозен, и имаше безформено тяло, и ... ами беше грозен с една дума. Какво можеш да очакваш от тъп и грозен човек, освен обичайното - нищо.

by **.David.** Съб Апр 19, 2014 3:50 pm

Хич не завиждам на Дейвид.Не ми се исксше и аз да споря с един зъл и луд лешоят.Но какво да се прави..той бе верен слуга на господаря си и бе длъжен да му отвори очите за да види за какво чудовище се е оженил.Милър нищо не разбираше.Защо Лорд Дрейвън бе влюбен в такова грозилище,което караше Дейв да повръща?!
-Коя си ти за да ме заплашваш? -попита строго той сякаш бе нейния господар,а тя е една от робите му.Но на негова място бих си мълчал,защото тя не бе от добрите жени,а бе от опасните,които само чакат да намерят основателна причина да му сритат задника.Мисля,че и стана много ясно,че Дейв няма скоро да си тръгне.Всъщност няма да я остави намира,докато тя не се откаже от играта,която играе.Чудо голямо,ако му махне езика или нещо друго.Нали после за секунда ще му зараснат раните му.А и какво може да му направи една безпомощна дама като нея.Все пак Дейв бе демон и може да убие всеки който реши да му посегне.Чу се паникьосан шум от коридора.Кейтлин веднага му заповяда да види какво се случва,но мъжът естествено не си мръдна и пръста.
-Сякаш не можеш да отидеш и сама да провериш -измърмори тихо и недоволно Милър.
Когато лейди Дрейвън излезе от покоите си демонът я последва.Леле...как не и' омръзна да води тази опасна игра,която сигурно ще загуби?!-помисли си той докато я следеше.Когато пак и се мерна пред очите и' тя му удари такъв силен шамар,че той падна на земята и едвам се изправи.
-Какво по дяволите? -запита се Дейвид.Но как така?Дали тя бе като него или бе нещо друго.Имаше по-голяма сила от неговата,може би бе смъртен грях или....? -мислише си той докато вървеше със забързана крачка към мястото където държаха конете.Влезе в конюшнята и взе възможно най-бързия кон за да успее да я настигне.Човека който отговаряше за конете веднага му даде коня -Светкавица без да е нужно да преговарят.Милър яхна коня и след около пет минути настигна господарката си.Тя го забеляза и естествено пак го убиди.
-Спри коня,веднага! -заповяда и' той като се провикна достатъчно силно за да го чуе.Имаше да му дава много обяснения,а той имаше доста въпроси към нея,но трябва да внимава дане се издаде,че е демон...

by **Katarina.** Съб Апр 19, 2014 5:37 pm

Глупака не спираше да й заповядва и да се изкарва център на вниманието, това бе нейна работа, а че го правеше това я влудяваше. Наистина този мъж си вреше носа, където не му е работа и скоро време, наистина щеше да го убие, а след това закопае някъде. Съвсем сериозно. До гуша й бе дошло от този. Само за няколко секунди успя да я докара до ръба и скоро щеше да накара коня й да срита здраво Милър.
- Кой си ти, че да ми казваш какво да правя? - попита брюнетката повишавайки тон.
Собственият й 'съпруг' не й заповядваше какво да прави, а този .... някой си реши, че може да се държи по този начин с една жена. Кейтлин бе над всички. Тя бе много по - добра от всяка жена на света. Тя бе красива, страстна, умна. Единственото нещо, което не можеше бе да чувства .. да обича. И се радваше, защото любовта кара хората само и единствено да страдат. Нищо повече ... само болка, една огромно и ненужна болка.
- Знаеш ли какво съвсем сериозно, ко не престанеш да се държиш по този начин ще ти изтръгна сърцето и ще го дам на вълците, а след това ще те разкъсам и ще изгоря онова, което остане от теб. Спри да ме следиш, защото сериозно ще пострадаш. - след думите й мъжът се засмя, което я вбеси още повече. - Не знаеш коя съм, Милър, аз съм много по - силна от теб и винаги ще бъда ... по - силна дори и да направиш невъзможното - завърши Асмодий усмихвайки се зловещо.
За щастие обаче скоро щеше и да се отърве от това нещо, което адски много й пречеше в момента. Не й пукаше особено за това дали ще каже на Лорда, но не й се искаше да му пада в очите. Макар и да имаше по - важни неща за вършене отколкото това да се занимава с някакъв си нахалник, се почувства длъжна да се отърве от него. Трябваше да бъде предпазлива и да играе на сигурно, ако го убиеше сега Лорда щеше да се чуди къде е отишъл скъпият му Дейвид. Но ако умреше малко по - късно можеше и да не се поинтересува кой знае колко. Винаги можеше да омае стареца и да го накара да обезглави копелето.
- Няма ли да се разкараш най - сетне? Хората може да си помислят нещо .. - рече брюнетката, правейки се, че я е грижа за репутацията си на вярна и добра жена, както и грижовна майка.
Е, поне сега щеше да остане любимецът й - Джон. Той бе все още малък, за да управлява, но навършеше ли петнадесет щеше да избие кралете и кралиците и щеше да направи така, че 'синът й' да се възкачи на престола. Дано само Лорда не реши да заплоди и още някоя девойка, защото тогава би направила така, че жената, с която е спал и детето, което й е направил да умрат, докато спят.

by **.David.** Пон Апр 28, 2014 5:45 pm

Тази жена няма никакви спирачки.Не спира да хленчи,да държи на своето,да се инати и изобщо правеше всичко за да вбеси един човек като Дейвид.С една дума тя беше голяма примадона.Демона се опита да настигне брюнетката,но не бе чак толкова лесно.Имаше чувството,че докато се изравнят ще минат дни,седмици,месеци,да не кажа и години,добре де преувеличавам.
И какво като хората си помислят нещо?Сигурно ще си помислят,че я харесвам и затова я преследвам,но мен това не ме интересува,нали аз си знам истината!
Помисли си свърхестественото същество като чу израза "Хората може да си помислят нещо".

Най-накрая!
Помисли си Милър когато се изравни с Кейтлин.Толкова му бе близо,че сега му идеше да я дръпне за ръката или да я бутне от коня,тя да падне и да се нарани или дори да умре,но едва ли това ще се случи.И в двата случая той печели,докатo влюбеният му господар не разбере,че скъпата му съпруга му липсва или има някоя раничка и някоя синина и тя каже,че Дейвид е виновен тогава може би ще се сбогува с главата си.Но така или иначе нямаше да го направи.
-Спри веднага коня! -започна да се разпорежда Милър със строгия си тон който предизвикваше хората.Тя отново не го послуша и нервите му не се сдържаха.Когато дойде най-подходящия момент той я сграбчи и я прехвърли на своя кон колкото се може по-бързо за да не я нарани /не,че му пукаше какво ще и' стане/....

by **Katarina.** Пон Апр 28, 2014 6:30 pm

Глупак!
Помисли си отново Кейтлин. Това момче не я остави на мира нито за минутка. И постоянно и нареждаше разни неща. Дали не се бе побъркал или пък бе пиян. Не я интересуваше. Но не й се искаше да остане и минута повече с това глупак, който скоро щеше да изяде боя. И то не от Лорда, не от някой от пазачите му, а от самата нея, защото наистина й омръзна от този нахален и тъп Дейвид. В момента, в който се озова на коня му, по не знайно какъв начин брюнетката изпищя и скочи.
- Да не си ме докоснал отново! - извика брюнетката.
Никога през живота си на никой мъж не бе позволявала да й целуне ръка, а този глупак си мислеше, че може да обвива ръцете си около кръста й. Нищо, че беше само за да я прехвърли. Пак не можеше. Че кой бе той, че да има подобно отношение към жена като нея.
- Не си ли позволяваш прекалено много, Милър? Или имаш желание да полежиш определено време в килията, от която макар и да си заключен пак ще можеш да излезеш, нали демоне - усмихна се подло Кейт, изричайки последната си заплаха, която може би щеше да се превърне в реалност.
Кейт се приближи до коня му бавно и грациозно, а лицето й сякаш сияеше. Изведнъж брюнетката го избута и той падна на земята. Приклекна до него, а след това хвана малкото коса, която му бе останала и разби физиономията му в земята.
- Ще се видим в Ада, глупако - изрече подигравателно Кейт, а след това се качи на коня и опраши на някъде.

by **.David.** Чет Май 01, 2014 8:03 am

В мига в който господарката му скочи от коня Дейвид го спря.Гледаше и слушаше внимателно Кейтлин като се усмихваше подигравателно.Изобщо не му пукаше какво тя ще му направи.Обикновено той обичаше да се закача и да ядосва жените,особено са някои важни особи като Кейтлин.На кратко си търсеше белята.
Но..но тя...к-как разбра?К-к-как?
Чудеше се Милър когато тя го нарече "демоне".
В един миг той остана в безсъзнание.Когато се събуди видя,че бе съвсем сам,но за негово щастие коня не бе отишъл чак толкова далеч.Изтича до него,а после се качи и потегли.По пътя всичко му се изясни.Ами ако Кейтлин бе като него?Не!Брюнетката бе по-слина от него.Значи тя е...тя е...смъртен грях?Да тя определено бе такава.
След горе долу половин час демона бе пред входа на двореца.Влезе без проблемно,което му подсказа,че онази малка вещица не е издрънкала нищо.Чудесно!Не е изпуснал вечерята,а определено бе много гладен.След тази гонитба е нормално.Смени изцапаните си дрехи.
Седна на един от столовете около масата.Огледа се.Лорда и още няколко прислужника като Дейвид седяха на масата.А след няколко минути се на тресе и Кейтлин.Тя седна точно до Дейвид само и само да го издразни,най-вероятно.А мъжа само местеше погледа си ту върху Лорда ту върху нея и мълчеше за да не каже нещо което ще привлече любопитство на господаря като се надяваше смъртния грях да не го изпорти.

by **Katarina.** Пон Май 05, 2014 4:41 pm

Кейт определено бе доволна от това, че се бе отървала от това същество. Вече й бе писнало да си мисли едно и също нещо. Поне разкара този досадник от себе си или поне така си мислише. След време вече бе пред двореца, където остави коня си и отново придоби онова изражение, което показваше разочарованието й от случилото се. Много се харесваше, когато правеше така. Определено трябваше да я вземат в театъра. Щеше да я много добра щом така подло успя да убеди всички, че момчетата са умрели от естествена смърт.
Кейтлин завървя по коридорите с високо вдигната глава, запътвайки се към стаята на момчетата, за да види за последно жалките им личица. След като се озова на вратата, забеляза как децата едно по едно бяха изнесени от стаята за в миг Кейт се усмихна, придавайки си изражението на нещо спомняща си майка, а след това по бузата й се стече сълза.
Върна се в покоите си преди да отиде на вечеря. Смени червената си рокля в черна, символ на смъртта на малките. Погледна се в огледалото, където виждаше перфекната си фигура и лице. Усмихна се самодоволно, а след това отново върна изражението си на страдащ човек и се запъти към столовата. Не след дълго се озова там и забеляза досадния Дейвид, до който за жалост трябваше да седне, защото мястото й бе до Лорда. Седна на масата и през цялото време наблюдаваше чинията без да хапне и залче.
След като почти всички приключиха Лорда понечи да каже нещо, но Кейт дори не го изслуша, а просто стана от масата и се запъти към покоите си, където тази вечер щеше да спи спокойно.

by **.David.** Нед Май 11, 2014 12:29 pm

Ето,че и Кейтлин се появи в стаята.Дейвид нямаше как да не забележи,че е сменила червената си,хубава рокля с черна,най-вероятно заради смърта на „синовете“ и‘.Нямаше как да не забележи нейното изражение на страдаща майка,която всъщност не беше.Може би е заблодила други със своята подла игра,но не и демона.Макар,че не му беше до ядене трябваше да уважи прислужницата,която го е сготвила.Всички,които бяха около масата мълчаха за да не кажат нещо,което да засегне Лорда и Кейтлин,понеже скъпите им момчета умряха,а преди да почне вечерята изнасяха момчетата от двореца.
След като свърши вечерята Лорда каза нещо,но тъмнокосия демон бе толкова зает с това да следи с очи брюнетката,че не го изслуша.По стоя още десет минути на масата,а после стана и отиде в поките на господарката.Не искаше някой да си помисли,че между тях двамата има нещо,за това остана толкова време на масата.Видя момичето пред огледалото оглеждайки се.А в огледалото забеляза изражението си.Но този път реши да бъде малко по-любезен с нея и да и' говори на "Ви".
-Милейди, видях всичко с очите си. И на всички ни е ясно, че не сте родна майка на децата на Лорда. Вие сте едно нищо! Не разбрахте ли? А и четирите му незакони дъщери не са ваши – при тези си думи Милър се подсмихна, а след това усети тежката ръка на Кейтлин,която се стовари върху лицето му, като силно бе ударила окото му, от което потече кръв,а след две секунди то вече бе зараснало и на лицето му отново се появи онази самодоволна усмивка.

by Sponsored content

Преди 218 години//началото на една любов;

Преди 218 години//началото на една любов;

Re: Преди 218 години//началото на една любов;

Re: Преди 218 години//началото на една любов;

Re: Преди 218 години//началото на една любов;

Re: Преди 218 години//началото на една любов;

Re: Преди 218 години//началото на една любов;

Re: Преди 218 години//началото на една любов;

Re: Преди 218 години//началото на една любов;

Re: Преди 218 години//началото на една любов;

Re: Преди 218 години//началото на една любов;

Re: Преди 218 години//началото на една любов;