Из улиците на Бартън Холоу {Christine&David}

by **.David.** Нед Май 11, 2014 11:52 am

Сутрешното кафе е най - добрият начин да започнеш деня. Е, той вече бе изпил своето и сега се излежаваше на дивана гледайки телевизия. Всъщност превключваше каналите. Нямаше нищо интересно. Вече му се искаше да излязе от тази къща. По - добре ще бъде така. Не стига, че няма нищо за гледане по телевизията, а да не говорим, че има над сто канала. Дейвид говори няколко езика и колко и канали да беше разгледал все НИЩО. Стана от дивана. Взе ключовете от колата и от къщата. Не забрави и телефона, който всеки път забравяше, а това бе голям проблем, защото всеки ден му четяха конско за това как са имали да говорят нещо много важно с него, а него го е нямало. Всъщност може би той не иска да им се занимава с проблемите. А и повечето хора,с които дружеше или се перчат, или хленчат за ужасната ситуация, в която са попаднали. Не знаеше дали да ги съжалява, или да прекрати мъките им.Както и да е. Излязе от дома си и отключи колата. Качи се в нея и я подкара на някъде. Още не знаеше къде. Всичко бе безцелно, защото просто не знаеше на къде да тръгне.
Подкара към една от малките улички, а след това пред него изскочи една брюнетка. Натисна здраво спирачката и погледна към момичето. Удари ръцете си в кормилото.
- Мамка му! - каза демона съвсем тихо и излязе от превозното средство.
Погледна я още веднъж и каза малко по - късно:
- Извини ме! Добре ли си?

by **Christine Lanister** Пет Май 16, 2014 8:09 pm

Днес навън бе мрачно. Обичаен ден за това градче. Когато Кристин стана навън беше доста тъмно и тя си помисли, че е много рано, но всъщност беше малко преди обяд. Брюнетката се протегна лениво и стана от леглото, колкото и да не и се искаше. Тя стана и се приведе в приличен вид. Днес мислеше да не излиза, защото ненавиждаше това време, но скоро нямаше да се оправи, за това не беше добра идея да се затваря вкъщи. Днес трябваше да се отбие до един редактор, относно книгата, която смяташе да издаде.
Облече палтото си, взе чантата си и чадър за всеки случай. След като бе напълно готова, тя напусна сградата и се отправи към адреса на който трябваше да бъде. Кристин въобще не бързаше и ходеше доста бавн Беше потънала в мисли. Напоследък прозрението, че може би беше направила грешка като се върна тук я тормозеше постоянно. Кристин доста често обмисляше идеята да си тръгне отново. Никога не е могла да се задържи на едно място за дълго, особено ако майка и е на това място.
Шумът от спирачки изтръгна Кристин от мислите и. Непосредствено близо до нея беше спряла кола. Това не я притесни особено, защото знаеше, че дори да я блъснат тя нямаше да умре.
- Да. Не се тревожи. Вината е моя. - усмихна се тя на разтревожения шофьор.

Из улиците на Бартън Холоу {Christine&David}

Из улиците на Бартън Холоу {Christine&David}

Re: Из улиците на Бартън Холоу {Christine&David}