Life is a beautiful lie... and i am the god of lies :]

Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже другите ги смаляват... те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере. Идрис бе прекалено особена,тя дори.. дори не бе човек ,ала познаваше всяка тяхна тревога,всеки техен импулс и маниер. Единственият й добър слушател,бе и единственият й най-надежден партньор. Бог на огъня и злото. Това че той бе особен,точно като нея някак ги бе събрало и някак им бе позволило да са си странни - заедно,без да се съдят. Тя можеше да му каже каквото и да е ,нещо абсолютно отвратително и ужасяващо и той никога нямаше да я смъмри за това,просто защото разбираше какъв мрак бе в душата й. Усети го. Той бе наблизо. Вдигна погледна си към върхът на високият небостъргач и се подсмихна леко. Бавно тръгна към покрива ,стъпките й бяха толкова тихи ,че дори безгласният вятър бе по-шумен от тях. Първоначално бе невидима за Богът ,усмихваща се. Караше вятърът да гали бузите му ,а след това и съвсем леко да нашепва в ушето му 'Локи.. Локи..' след което бавно застана до него и се загледа в  широтата пред тях. Не седна веднага,остана права,а след миг погледна надолу.
- Чудя се какво ли си мисли всеки,които реши да скочи.. дали е напълно сигурен,че иска да го направи? И какво ако размисли точно преди да падне? - тънкият й глас бе толкова нежен. Винаги бе нежен и топъл,може би защото често й се налагаше да убеждава мъртъвците,че всичко ще е наред,въпреки  че не бе сигурна в това. - Единственият ми човешки приятел скочи от балкона си и аз намерих душата му,заедно с един от жътварите ми ,но.. нямах сили да попитам. - след което лекичко се засмя,отърсвайки се от тези мисли и седна до Локи,като леко го погледна. Не го прегърна ,защото знаеше,че понякога хич не му бе до такива глупости. Просто както винаги се усмихваше. - Какво правиш тук.. наистина ли няма нещо по-интересно за вършене?